Бившият шеф на столичната организация на БСП Александър Маринов е последният човек видял Васил Илиев жив
Стефан Ташев
Най-сетне президентът Румен Радев обнародва указ за създаването на Стратегически съвет, добил гражданственост като „ССР-то“. За него Радев обяви в отчета си на 29 януари.
Както се и очакваше ССР-то се оглавява от Иво Христов, но не онзи с дебилите, а шефът на кабинета на президента. Чийто баща е шеф на резидентурата на Държавна сигурност срещу НАТО и Европейският съюз в Брюксел. Работил тясно с ГРУ и КГБ. Христов до преди половин година нямаше достъп до класифицирана информация.
Повече недоумение буди присъствието в съвета на бившия шеф на Софийската градска организация на БСП през 90-те години на миналия век Александър Маринов, легендиран като дипломиран социолог.
Малцина помнят за Маринов, че освен депутат от БСП в два парламента, социлогът е много близък с ВИС-2. Твърде близък. Това го няма в биографията на члена на Стратегическия съвет. Всъщност Маринов е последният човек, разговарял с боса на ВИС-2 Васил Илиев, преди той да бъде разстрелян показно на 25 април 1995 г. Пред ресторант „Мираж“.
“Видяхме се като приятели. Нямаше служебен повод за срещата ни. Познаваме се от много време, заедно сме спортували. Беше в прекрасно настроение. Правехме планове как ще се срещнем отново след няколко дни. Похвали се с колата си. Не мисля, че е предчувствал какво предстои. Не си спомням вече какво си казахме за последно, помня как се усмихна, махна с ръка и тръгна. Беше добър човек, не такъв, какъвто го описват”, заявява 15-години по-късно Александър Маринов пред вестник „Шоу“.
След януарските събития пред Народното събрание и свалянето на правителството на Жан Виденов през 1997 г Маринов напусна парламентарната група на БСП. На изборите през 1997 г. Бе издигнат като независим кандидат от инициативен комитет в Кюстендил, щаб квартирата на ВИС-2.
„Коментарите на запознатите със случая бяха, че независимостта му може да е политическа, но не и икономическа. Близостта на инициативния комитет, издигнал кандидатурата му, с фирма Пионер и структури на ВИС-2 се тълкува като достатъчно сериозна обвързаност с конкретни икономически интереси“, пише тогава вестник „Банкер“.
По-късно висаджийският политолог, който не успя да влезе в парламента, създаде Социално-либерален съюз. Маринов е сред най-отявлените критици на Сергей Станишев като лидер на БСП и премиер.
Като кандидат за народен представител Александър Маринов е обявен за агент на Държавна сигурност, съдържател на явочна квартира с псевдонима „Майстора“.
В интервю за в. „24 часа“ през септември 2013 г. Александър Маринов твърди, че създателят на ВИС борецът Васил Илиев е убит, защото е искал да се откъсне от създателите му от Държавна сигурност. Двамата се познават още преди 10 ноември 1989 г. по от линия на спорта, тъй като Маринов е състезател по хокей на лед. Коментира влиянието на Държавна сигурност върху прехода, създдаването на групировките и връзките им с политическите партии. Маринов заявява:
„През 1994-1996 г. софийската централа на БСП, на която бях председател, беше на ул. „Леге“, а в същата сграда беше офисът на Първа източна международна банка, която се смяташе за банката на СИК. Някои хора от централата на БСП на „Позитано“ често прескачаха до офиса на тази банка на „Леге“.
Определени хора, които са били свързани с групировките, наистина играят роля в обществено-политическия живот и до днес. Групировките бяха инструмент, създаден съвършено целенасочено и неслучайно от спортисти и бивши служители на силовите ведомства на Държавна сигурност.
Определени центрове влияеха и влияят и в момента върху прехода, който все още не е приключил. Те могат да бъдат идентифицирани не персонално, а най-вече по пътя на парите. Това бяха центровете, които контролираха изнасянето на парите още през 1989 г., след това тези капитали бяха върнати у нас.
Началото бе поставено от БКП и приемника БСП. В този смисъл процесите най-вече са свързани с определени среди и личности в бившата ДС. Много други фигури, които по-късно бяха на власт, също допринесоха за обрастване на властта с криминални структури.
Каквото са правили хора от Държавна сигурност, то по някакъв начин е било контролирано и съгласувано, ако не с някакви официални решения, то поне с могъщи центрове на влияние в партията. Не бих могъл да посоча имена, но логиката е ясна – беше очертана една стратегия за приватизация и трансформиране на старото общество в ново през призмата на строго определени интереси. В първия период на това превръщане беше използван инструментът на несигурността и зависимостта.
Разделение ВИС към „сините“, пък СИК към „червените“ е много условно. След като тяхното формиране напредна и се превърнаха в бизнес империи, те също започнаха да разсъждават прагматично. Сега те се интересуват кой е на власт и от всички, които биха могли да дойдат на власт. От тази гледна точка хората от тези групировки са помагали под една или друга форма на всички партии, управлявали през прехода. Няма никакво съмнение по въпроса. Известно е, че част от ръководството на СИК имаха лични контакти с част от ръководството на БСП. Бизнесът на ВИС пък много силно дръпна напред в София по времето, когато кмет на София стана Стефан Софиянски.
