Има ли Йосифов „негови” прокурори, съдии и полицаи ?
СТЕФАН ТАШЕВ
Апелативната спецпрокуратура внесе протест във ВКС срещу присъдата на Апелативния специализиран съд /АСпС/, с която Йосиф Йосифов-Костинбродския и Ивайло Симеонов бяха оправдани за опит за убийство по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина. Това съобщават от прокуратурата.
На първа инстанция-спецсъда Йоско получи 17 години затвор за опита за убийство на ромския наркобос Кирил Кирилов-Киро Японеца през 2003 г., но сега се оказа чист като сълза.
Костинбродският, задържан като тартор на банда за убийства, рекет и отвличания, е любимец на спецсъда. През март 2014 г. той надхитри прокуратурата, която многократно внасяше различни искания за неговото задържане, като спецсъдът го пусна на свобода. След което Йосифов изчезна безследно и до ден днешен няма и помен от него.
Обявен е за издирване чрез Интерпол с червена бюлетина като особено опасен престъпник. Според информация на службите се крие от години при свои приятели в Сърбия, с които поддържа контакти от времената на югоембаргото.
Това е може би най-зловещият криминален герой от мутренските времена, командващ наказателна бригада от родното си село Безден, Костинбродско, твърдят полицаи.
Многократно задържан, съден за отвличания, убийства, побои, рекет, наркотици и оръжия, Костинбродския винаги успяваше да се измъкне „сух” от делата срещу него. Помагаха му прокурори, антимафиоти и съдии. И някак странно всички свидетели срещу него получиха куршум.
Кой е Йоско ?
Бригадата на Йоско контролира от години района около Костинброд и сръбската граница. Първоначално те гравитират около СИК, но по-късно се отделят. Създадена е към края на 90-те години на миналия век и в нея влизат гангстери от софийските квартали „Княжево“, „Бояна“, както и от Банкя и Костинброд. Йоско командва извънстоличната група, а Асен Петров-Шаки или Шаката (прякорът му идва от филма за Шака Зулу, тъй като е мургав – б.р.) от Княжево е лидер на софиянците. Започват с дребни обири и кражби на коли, а след 2000 г. стигат до въоръжени грабежи, рекет и отвличания. Смята се, че работят с действащи полицаи, които или участват в ударите, или съобщават, ако има опасност от провал.
Името на Йосифов нашумява покрай първото отвличане в най-новата ни история, това на бизнесмена Стефко Колев, шеф на фирма „Руен” през 2001 г. Той е отвлечен заедно с шофьора си на път за офиса. По-късно шофьорът му е освободен, отива при жената на Колев с диктофон, в който на запис любезен глас и обяснява, че трябва да събере един милион лева за откуп. Жената ги събира, през това време похитителите я разиграват, карат я да се качи на влака за Мездра и да хвърли парите на жп. линията в движение.
За отвличането на Колев са задържани и съдени именно хората от бригадата на Йоско- Асен Петров-Шаки, Борис Арсов-Борчо, Данаил Георгиев-Джаки, брат му Стефан Георгиев и Ивайло Симеонов-Богьовеца. Прокуратурата твърди, че именно приятният учтив глас, обадил се на съпругата на Колев е бил на Йосиф Йосифов-Йоско, член на групата.
Но експертите фонолози на Института по криминалистика се провалят в съда и групата е оправдана.
Двама от нея са пратени в небитието-Борис Арсов-Борчо е отрит застрелян в колата си на 29 ноември 2003 г на паркинга пред Боянската църква. Предишната вечер Борчо празнува рожден ден, но някой му се обажда по телефона и го вика спешно. Предполага се, че убиецът е негов познат, който е пуснал в колата си.
Твърди се, че Борчо е убит от хората на Йоско за да му запушат устата, защото точно по същото време делото за отвличането на Стефко Колев влиза в съда.
Друг от бандата Асен Петров-Шаки е разстрелян като куче година по-късно на 31 август 2004 г. Тогава в букмейкърски пункт в Княжево нахлуват двама маскирани мъже и откриват огън по клиентите. Застреляни са на място Асен Петров и полицаят Кирил Живков, който случайно влязъл да пусне фиш. След минути в близкия квартал „Горна баня“ избухва в пламъци „Ауди“-то, с което килърите бягат от местопрестъплението. Вътре са намерени оръжията им: 2 пистолета „Хеклер и Кох“ и един „Червена застава“. След ареста на Йоско и хората му при операция „Килърите 4“ през ноември 2013 г. са им предявени обвинения и за убийството на ортака им Шаки.
Трети участник от бандата на Йоско изчезва безследно. Това е Ради Калинов, който на 17 юни 1999 г. сякаш потъва вдън земя. Калинов, или Радо, пътувал с колата си към родното си село Драговищица, но по пътя изчезва. Колата му „Рено Клио“ е намeрена на другия ден изгорена в Монтанско. От тогава до момента от Калинов няма нито вест, нито кост. Предполага се, че е убит и заровен някъде.
На 19 август 2003 г. маскирани стрелци засичат колата на Филип Найденов-Фатик на пресечката на бул. „България“ с бул. „Гоце Делчев“ и правят луксозният му „Мерцедес“ с номер BB FN 888 (BB- от baba, в превод от турски “баща” , F – Фатик N- Найденов), на решето с автомати „Калашников“ посред бял ден. После бягат с „Фолксваген“, с който са пристигнали.
Часове след разстрела на бул. „България“ край Суходол е открита опожарена колата на убийците. Но стрелците не са успели да си свършат както трябва работата, защото по ДНК намерена в колата са задържани шестима бандити от Костинброд, начело с тартора си Йосиф Йосифов-Йоско Безденския или Костинбродския.
Осем дни след убийството на бул. „България“, полицията и прокуратурата водят в съда за разпит основен свидетел срещу бандата на Йоско-Хрисим Хрисимов. Той разказва, че е подпомагал убийците логистично. Осигурил автомобила, от който е стреляно срещу „Мерцедеса“ на Фатик. Също той наел и къщата в Банкя, която групата за поръчкови убийства ползвала за база. Разказва, че бандата на Костинбродския е извършвала множество поръчкови убийства, отвличания и грабежи.
Хрисимов даже посочва човекът разстрелял лично Фатик-Борис Арсов-Борчо.
Въпреки доказателствата съдът пусна групата от ареста, което предизвика гнева на Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, който изрече фразата: „Ние ги хващаме, вие ги пускате“.
Свидетелят Хрисимов пък се отказва от показанията си, въпреки че заради тях е открит гаража, който групата е наела да скрие крадените коли, участвали в покушението. Там са намерени маски и ръкавици. Но странностите по това разследване тепърва започват. По маските и ръкавиците не са търсени биологични следи и това проваля всичко.
През 2004 г след убийството на Шаки полицията задържа хърватина Иван Може за разстрела в Княжево. Твърди се, че по маратонката му е открита кръв от убитите. Може обаче е пуснат на свобода и изчезва безследно. След като излиза от ареста, чужденецът отива в заведение в Костинброд и се среща с Йоско. Качва се в джипа му с още двама местни младежи и изчезва завинаги.
Йоско и хората му са оправдани по обвинението за отвличането на Може. Така и не се разбира защо е била срещата им. Едната версия е, че хърватинът искал да увери Йоско, че не той е убил Шаки. Но друга гласи, че Може отишъл да получи обещани кървави пари от Йоско, след което е екзекутиран и закопан някъде. И досега трупът му не е намерен.
През 2010 г ГДБОП готви мащабна акция срещу щаба на групата-къщата на Йоско в Безден. Операцията е по сигнал за трафик на наркотици. Ударът на антимафиотите е в празното. Йоско е изчезнал предварително, предупреден по телефона от свой човек в МВР.
През 2012 г прокуратутурата внася в Софийски градски съд дело срещу групата на Йоско за производство и продажба на дрога.
Йоско бе обвинен като тартор на група от 10-ина души, разпространявала амфетамин, марихуана, кокаин и хероин в 2 софийски квартала, Костинброд, Своге и околните им села. Според прокуратурата наркомрежата действала близо 2 години и половина.
През януари 2013 г. гръцката полиция го задържа в Солун, заедно с още трима българи. В апартамента им са открити оръжия, маски, бронежилетки, уреди за нощно виждане.
Гърците действат по сигнал от България. Засечени са телефонни разговори на Йоско с адвокатката му. След това са проследени нейни пътувания до Гърция. Така тя ги отвежда до адреса на Йосифов в Солун. Гърците са в шок от намерения арсенал в жилището. Предполагат, че групата на Йосифов е подготвяла поръчкови убийства в южната ни съседка.
За разлика от България за ТРИ (ТРИ ) работни дни Костинбродския получи 40 месеца затвор и 3000 евро глоба за притежание на незаконно оръжие. Докато в България Йоско вече 20 години е недосегаем от правосъдието. Върнат е у нас заради делото за дрога. По-късно напуска ареста. Но е задържан през ноември като тартор на „Килърите4”.
Арестът му отприщва показания на анонимни свидетели, които твърдят, че освен Фатик той е наредил да убият Кирил Киров-Киро Японеца и отвличанията на сина на Венци Стефанов-Димитър и сириецът Християн Валю, доверено лице на Фатик. След похищението им от двамата няма следа. Разследвани са отвличането и предполагаемото убийство на бизнесмена Вене Сотиров. Твърди се, че той е убит, защото видял един от похитителите Ивайло Симеонов-Богьовеца.
Групата е подозирана и за убийството на собственика на ресторант „Пчела“ Николай Иванов-Коко Пчелата на 3 октомври 2003 г и за още няколко поръчкови разстрела.
Показания пред съдия дава отново Хрисим Хрисимов. Друг защитен свидетел разказва как бандата на Йоско изхвърля автомата след разстрела на Фатик в канализационна шахта, за да се заличат следите. Групата разполагала с незаконни автомати „Калашников“ и „Узи“, както и с флоберова пушка – зелена, с пълнител с 5 патрона и заглушител. Преди нападения оръжието било прострелвано на 2 места – в селата Градец и Безден.
След изчезването на Йоско от България от куршуми падат пронизани двама от основните свидетели срещу него-Красимир Гочев-Шмид от Своге, разстрелян с автомат на 20 май 2014 г и Хрисим Хрисимов, убит пред заведението си в София през декември 2014 г.
Пред телевизионни камери убития Шмид твърдеше, че Йоско има солиден гръб в лицето на прокурора Бранислав Славов, известен в района на Костинброд и Своге като Бранко. Славов е прокурор от Софийската апелативна прокуратура.
Двамата с Йоско са приятели от деца. Славов често е гостувал в къщата му, давал му е пари назаем, а пред съда по делото срещу Йоско показва завидна информираност за процесите в престъпния свят.
По собствените му показания Славов често е употребявал алкохол в къщата на Йоско в Безден, където се събирали да играят карти и да гледат мачове.
Пред съда по делото „Килърите 4“ Киро Японеца нарече Славов „прокурора лихвар“.
През 2013 г заради образувано досъдебно производство срещу него и поради данни, че ходи на работа в пияно състояние Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да приеме изготвената атестация на Славов.
Пред съвета главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че по данни от доклад на Инспектората при Върховната касационна прокуратура (ВКП) Славов е „поддържал активна двустранна комуникация с лица от криминалния контингент“, като им е оказвал „правна помощ“ по образувани срещу тях наказателни производства – давал съвети как да постъпват, правил си е срещи с колеги магистрати, които подпитвал за наблюдаваните от тях дела с тези обвиняеми и т. н. ВСС го наказа с понижаване в ранг прокурор в окръжна прокуратура за три години, но ВАС отменя решението на съвета през 2012 г, защото по време на дисциплинарното производство Бранислав Славов не бил изслушан, не са приети и писмените му обяснения.
Отделно от това прокуратурата образува срещу Бранко досъдебно производство за търговия с влияние.
