Ако бъдат санкционирани тези банки, те ще влязат във владение на руската държава и ще загубят своя актив
България е настояла за изваждането от санкциите на ЕС на две банки с мажоритарно наше участие, които действат в Русия – Първа инвестиционна банка (не става дума за българската ПИБ – б.р.) и Инвестиционна корпоративна банка. Това каза министърът на външните работи Велислава Петрова преди Съвет „Външни работи“ в Брюксел.
Министър Петрова уточни, че мотивите на България са били същите като на Франция, която е поискала изваждане на някои образувания от санкционния пакет:
„Това е свързано, че тези банки са българска собственост, собственост на български компании. Те не оперират с финансови средства на хора, които попадат в санкционни списъци и в голяма степен начинът, по който са структурирани в Руската федерация, не им позволява те да изнесат своята инвестиция там. Ако бъдат санкционирани тези банки, единственото, което ще се случи, е, че те ще влязат във владение на руската държава и съответно те ще загубят своя актив. Ще бъде контрапродуктивно, защото всъщност вместо да има по някакъв вид щети и ограничения за руската страна, всъщност ще бъде приход“.
Министър Петрова уточни, че тази ПИБ няма нищо общо с действащата в България.
„За първи път започвам да чувам от Украйна, че няма военно решение на конфликта“, каза още тя. На въпрос за позицията на България тя заяви:
„За България позицията там се базира на два аспекта. Ние не искаме да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия. От друга страна, ние не можем да абдикираме от помощ за Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност от всяка друга държава членка. Така че за България е важно те да бъдат обезпечени“.
Запитана за исканията на Русия за нова архитектура за сигурност, тя отговори:
„Вече има архитектура за сигурност в Европа. Тя е както по линия на ОССЕ, така и по линия на НАТО. Има ОССЕ, в която Русия и сега участва, тя трудно функционира в момента. Не мисля, че форматът е проблем, а по-скоро при какви условия функционира тази архитектура за сигурност и има ли готовност за намиране на общи решения или по-скоро конфликтът ще бъде продължаващ“.






















