Сред стоките, повишили най-много цените си, са хлябът, пилешкото месо, както краставиците и доматите
Ръст от под 1% на стоките от т.нар. малка потребителска кошница на месечна база през май, отчитат от КНСБ. През май спрямо април то е с 0,8% и достига стойност от 61, 51 евро. От юни миналата година обаче основните стоки са поскъпнали с 8,3 на сто, като сред стоките, повишили най-много цените си, са хлябът, пилешкото месо, както краставиците и доматите.
„През юни 2026 г. малката потребителска кошница е представлявала 56,80 евро, а сега цената вече е 61,51 евро. Това е нарастване с 4,70 евро. След декември цените скачат повече Най-висок ръст се наблюдава при доматите – с 45,6 процента, и краставиците – 72,5 процента. Това се дължи на сезонния фактор”, посочи Виолета Иванова от КНСБ.
Нарастването се отразява негативно върху основните разходи на домакинствата, защото макар и минимално, при натрупване за по-дълъг период от време се отразява на покупателната способност на потребителите, посочват от синдикатите.
Това налага засилен мониторинг и предприемане на мерки за ограничаване на възходящия тренд при основни стоки и подпомагане на домакинствата с ниски доходи, допълват оттам.
Икономистът доц. Щерьо Ножаров коментира в ефира на NOVA NEWS как може да бъде овладяна инфлацията и кои всъщност са работещите мерки в тази посока. „Проблемът идва по-скоро от високите неравенства в България. През последните пет години страната ни остава с коефициент на Джини от около 38% при средно ниво за Европейския съюз от 30%. Това означава, че най-бедните хора отделят между 60 и 70% от доходите си за хранителни стоки. Именно това е същинският проблем. Мерките, предлагани от КНСБ, не са показали траен ефект никъде. Те дават за пример няколко държави, но там подобни политики са действали не повече от седем-осем месеца и не са довели до реални резултати“, посочи той.
„Що се отнася до таваните на цените, във Франция и Румъния те бяха въведени само за три месеца. В Хърватска и още няколко държави първоначално мерките бяха безсрочни, но още около деветия месец стана ясно, че водят до дефицити и започна процес по тяхната отмяна. В момента никъде не съществуват подобни тавани в този вид, в който се предлагат у нас. При всички случаи подобни мерки биха довели до негативен резултат – освен дефицити, те ще изгонят малките и средните търговци от пазара и сектора ще се монополизира. Ако приложи мерките по начина, по който са предложени от КНСБ и министъра на земеделието, правителството на практика ще бетонира именно проблема, срещу който твърди, че се бори“, заяви той.
По думите му държавата трябва да контролира входа на отраслите. Освен това е необходимо да подобри логистиката и да инвестира в логистични центрове, за да могат земеделските производители по-лесно да достигат до пазара. На следващо място трябва да се работи за повишаване на производителността на труда, посочи той./Нова
