Словакия се отказа от блокадата
Европейският съюз прие осемнадесети пакет санкции срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна, предаде Ройтерс.
Пакетът включва мерки, имащи за цел да нанесат допълнителни удари по петролната и енергийната индустрия на Русия. Предвижда се, например, снижаване на приетия от Г-7 таван за закупуване на руски суров петрол от 60 до 47,6 долара за барел, казаха дипломати за Ройтерс.
„ЕС току-що одобри един от най-силните си санкционни пакети срещу Русия досега“, заяви в социалната мрежа „Екс“ ръководителката на европейската дипломация Кая Калас.
„Ще продължим да повишаваме цената, докато слагането на край на агресията не стане единствената възможност за Москва да продължи напред“, изтъкна Калас.
Санкционният пакет включва и забрана за трансакции, свързани с руските газопроводи „Северен поток“, а също така и санкции срещу руския финансов сектор.
„Приветствам споразумението за нашия 18-и санкционен пакет срещу Русия. Нанасяме удар по сърцето на руската военна машина. Взимаме на прицел банковия, енергийния и военно-промишления сектор, включваме и нов динамичен таван върху цената на петрола“, заяви в „Екс“ председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Допълнително съкращаваме военния бюджет на Кремъл, въвеждаме ограничения за още 105 кораба от сенчестия флот и техните спомагателни съоръжения и ограничаваме достъпа на руските банки до финансиране“, написа тя.
Освен това по думите на Калас новите санкции на ЕС са насочени към редица китайски банки, които помагат на Москва да заобиколи ограниченията, както и блокират износа на технологии, използвани за производство на дронове.
„Нашите санкции засягат и тези, които се занимават с идеологическа обработка на украински деца“, отбеляза ръководителката на европейската дипломация.
Новият таван на цената на петрола от Русия няма да бъде фиксиран, а плаващ, съобщиха по-рано източници на Ройтерс: нивото му ще бъде с 15% по-ниско от средната цена за предходните три месеца. Таванът ще се преразглежда на всеки три месеца.
Тези мерки „могат да окажат значителен натиск върху руската икономика и преди всичко върху приходите на федералния бюджет“, предупреждава Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.
Според неговите оценки, намаляването на тавана може да лиши хазната от 1,5 трилиона рубли приходи от петрол и газ, или всяка пета рубла от сумата, предвидена в бюджета за текущата година. „Това е особено критично в контекста на вече наблюдавания бюджетен дефицит и намаляване на приходите от външноикономическа дейност. Рисковете се утежняват от факта, че страната все още силно зависи от приходите от суровини“, добавя Чернов.
В рамките на банковите санкции още 22 кредитни институции ще бъдат изключени от международната платежна система SWIFT. Освен това ще бъдат разширени черните списъци на лица, чиито активи ЕС ще блокира и ще откаже да им издава визи.
ЕС вече е започнал работа по 19-ия пакет от санкции срещу Москва, съобщи естонският външен министър Маргус Цахкна. „Няма да се спрем на половинчати мерки. Всеки нов пакет засилва нашето послание: Украйна няма да бъде оставена сама, а Русия няма да остане ненаказана“, каза той.
Край на схемата на Индия и Турция с руски петрол
18-ият пакет от санкции включва забрана за внос от трети страни на рафинирани продукти, получени от руски петрол. Основните им доставчици са Индия, където „Роснефт“ има наполовина собственост на рафинерия, и Турция, която е спечелила милиарди от продажбата на уж рафинирано руско гориво на Европа.
ЕС иска да затвори вратата за руския петрол, който идва при него „през задната врата“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди повече от месец: „Въвеждаме забрана за внос на рафинирани продукти, базирани на руски петрол“. През първото тримесечие на 2025 г. Индия и Турция са закупували общо 1,8 милиона барела суров петрол на ден от Русия, а ЕС е внесъл около 450 000 барела дизел и други нефтопродукти. Не всички обеми, влизащи в ЕС, са базирани на суровини от Русия, но подобни сделки са печеливши за рафинериите, тъй като те купуват петрол с отстъпка и продават гориво на пазарни цени.
ЕС посочи по-специално, че въвежда забрана за внос на петролни продукти от „най-голямата рафинерия на „Роснефт“ в Индия“.
През последните три години Индия, вторият по големина купувач на руски петрол, почти е удвоила износа си на петролни продукти за Европа, заяви главният изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин на Икономическия форум в Санкт Петербург през юни.
Досега санкциите на ЕС позволяваха закупуването на продукти от руски петрол, ако те са били значително преработени. Но в Турция някои предприятия само се преструваха, че доставят такива стоки за Европа. Някои терминали, дори без рафиниращ капацитет, значително увеличиха покупките както на суров петрол, така и на гориво от Русия и едновременно с това значително увеличиха износа за ЕС.
От въвеждането на ембаргото в началото на февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Турция е внесла руски петролни продукти на обща стойност 17,6 милиарда евро, което е със 105% повече от предишния подобен период. И увеличи износа на горива към ЕС със 107% за същия период, според изчисления на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA) през 2024 г.
Според изчисления на CREA, от въвеждането на ембаргото върху руския петрол в ЕС до юни 2025 г. Турция се е превърна в най-големия купувач на руски петролни продукти – 26% от общия руски износ на стойност почти 40 милиарда евро. Индия е на 4-то място. Що се отнася до суровия петрол, Индия е купила от него на стойност почти 100 милиарда евро през този период (38% от общия износ), докато Турция е на 4-то място с 6%.
Словакия се отказа от блокадата
До приемането на тези санкции се стигна, след като Словакия спря да блокира одобрението им. Вчера словашкият министър-председател Роберт Фицо каза, че Словакия е постигнала максимума, който може да постигне на този етап, след като многократно блокира одобрението на санкциите на ЕС, за да поиска гаранции срещу щети, които се опасява, че ще ѝ бъдат нанесени от отделен план на ЕС за прекратяване на целия внос на газ от Русия от 2028 г.
„На този етап би било контрапродуктивно да продължим да блокираме 18-ия пакет от санкции“, заяви Фицо във видеопослание, публикувано във „Фейсбук“.
Словакия няколко пъти наложи вето на пакета, за да се опита да спечели отстъпки по отделния план за постепенно спиране на руския петрол и газ, който, за разлика от санкциите, не се нуждае от единодушна подкрепа от страните от ЕС.
Словакия продължава да внася руска енергия, включително газ по договор, който е в сила до 2034 г., и често заема проруски позиции по отношение на Украйна.
Фицо заяви, че Словакия е получила гаранции от ЕК за съдействие в случай на потенциален недостиг на газ или скок на цените и транзитните такси, както и съдействие в спорове за потенциални претенции за обезщетение от руския доставчик „Газпром“.
В писмо до Словакия от вторник ЕК заяви, че ще се намеси в потенциални съдебни спорове, а също така ще разясни как може да се задейства „извънредно прекъсване“, ако цените на газа скочат заради оскъдните доставки по време на постепенното спиране на руския газ. Брюксел ще разработи и решение, което има за цел да намали разходите на Словакия за трансгранични тарифи за газ и петрол, се казва в писмото.
Малта също беше изразила резерви относно предложеното ограничаване на цените на руския петрол, но снощи правителството на островната страна заяви, че ще подкрепи новите санкции днес, съобщиха дипломати от ЕС пред Ройтерс.
Зеленски приветства санкциите
Украинският президент Володимир Зеленски приветства приемането на 18-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия, предаде Франс прес.
„Това решение е ключово и бе взето в подходящ момент – сега, когато Русия засилва бруталността на ударите си по нашите градове и села“, изтъкна Зеленски в социалната мрежа „Екс“.
Украинският премиер Юлия Свириденко заяви, че новият пакет санкции ще засили натиска върху Русия. Същевременно Свириденко отбеляза, че могат да бъдат взети още много мерки, за да бъде постигнат мир.
Франция също приветства новите санкции. „Заедно със САЩ ще принудим Владимир Путин да спре огъня“ в Украйна, заяви в „Екс“ френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро.
„Медиапул“
