Всяко домакинство дава за храна средно 30% от дохода си
През юни малката потребителска кошница поскъпва с 8,9% спрямо същия месец на миналата година и с 6.5% спрямо декември 2025-а, сочат анализите на КНСБ.
На месечна база спрямо май 2026 г. кошницата поскъпва с 0,5%. През юни тази година е струвала 61,82 евро, през май – 61,51 евро, а през юни 2025 г. – 56,8 евро.
Ежемесечно КНСБ наблюдава цените на 21 стоки от кошницата, включващи 20 хранителни продукти и бензина.
„Тези данни показват устойчива възходяща динамика на цените на основните стоки. По-високият ръст спрямо декември е индикатор за натрупващ се инфлационен натиск в резултат на повишените цени на петрола на международните цени на петрола, както и от засиленото геополитическо напрежение, свързано с конфликта в Иран, което оказва пряко влияние върху енергийните разходи и ценовите равнища”, заявиха от синдиката.
Усещането при домакинствата е за много по-висока инфлация. Средно домакинство дава за храна 30% от дохода си, но има и такива, при които тези разходи достигат 36%, така че всяко повишаване на цените на храните се усеща много болезнено, подчертаха от КНСБ.
Необяснимо е нарастването на цените на доматите и краставиците, на годишна база спрямо юни 2025 г. техните цени нарастват съответно с 30,1% и 61,3%, сочат от синдиката. Възходящ тренд се наблюдава при цената на цялото пиле – от 16,3%, за една година, допълват от КНСБ. Ръстът на бензина е 22%, а на хляба – 12%.
Според експерта на синдиката Виолета Иванова през юни спрямо май кошницата е поскъпнала с 0,5% спрямо май, като най-голямо увеличение е отчетено при свинското месо – с 3,4%, лимоните с 11% и картофите с 6%. Ръстът на хляба е с 0,6%. Бензинът също бележи ръст от 1,3%.
„През последния месец се наблюдава задържане на цените, но те се задържат на вече достигнати високи нива. През цялата последна година виждаме устойчив възходящ тренд, макар и плавен“, заяви Иванова в ефира на „Твоят ден“.
„Българските домакинства усещат поскъпването много по-силно, защото доходите не нарастват със същите темпове. Средно около 30% от семейния бюджет отива за храна, а при някои домакинства този дял надхвърля 40%“, посочи Иванова.
Тя отбеляза, че към момента няма продукти, които да поевтиняват трайно на годишна база, а наблюдаваните понижения при някои зеленчуци се дължат основно на сезонни фактори.
От КНСБ отчитат положителен ефект от инициативата „Кошница с грижа“, която предлага отстъпки за определени стоки в търговските вериги, но смятат, че тя не е достатъчна сама по себе си. „Добре е, че има такава инициатива, но са необходими и други мерки, които да ограничат ръста на цените и да облекчат домакинствата“, подчерта Виолета Иванова. Тя каза, че в големите търговски вериги има намаление от 15% на някои стоки, но въпросът е доколко те са от първа необходимост.
От КНСБ отчитат разминаването между цените на едро и на дребно. Надценката е от 24% до 150%.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че надценка от 150% е необяснима.
