Три жени са вицепремиери
Три жени са вицепремиери в кабинета „Габровски“. Предложените за министри имат солидни биографии.
Чл.-кор. проф. Николай Габровски е неврохирург и председател на Българското дружество по неврохирургия. През ноември 2021 е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН). През октомври 2022, Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (European Association of Neurosurgical societies – EANS, създава работна група за Нововъзникващи технологии и иновации в неврохирургията (Emerging tehcnologies and innovations in neurosurgery – ETIN и за неин пръв председател е избиран проф. Николай Габровски.
Малина Крумова е предложена за вицепремиер по управление на европейските средства. Тя е магистър от съвместна програма на университета в Болоня и университета в Сараево по „Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа“. От 1998 година се занимава с управление на проекти и програми. От 2007 г. работи в администрацията, като през годините заема различни експертни и ръководни позиции. Била е ръководител на Оперативна програма ,,Околна среда”. През 2017 г. е назначена за служебен заместник министър-председател по еврофондовете в правителството на Огнян Герджиков. Заемала е и длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Миглена Тачева – заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието. Тя е специализирала в САЩ, Нидерландия, Великобритания и Гърция. Директор на Национален институт на правосъдието. Била е председател на Варненския районен съд. Министър на правосъдието в периода юли 2007 г. – юли 2009 г. Учредител и председател на УС на Сдружение „Правна инициатива за обучение и развитие” от 1994 г. до 2014 г. Член на Управителния съвет на ERA (Европейска правна академия), член на Централния съвет на Съюза на юристите в България.
Меглена Плугчиева-Александрова, предложена за заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите е познато име в политическите среди. От 2009 г. до 2012 г. беше народен представител, както и в периодите от 1995-1997 г. и 1999-2001 г. Заместник министър-председател на Република България от 2008 г. до 2009 г., отговарящ за управлението и контрола на европейските фондове. От 2004 г. до 2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална Република Германия. Била е и заместник-министър на земеделието и горите с ресори европейската интеграция и горското стопанство и програмите ФАР и САПАРД.
Драгомир Заков, предложен за министър на външните работи, е познат на широката публика като министърът на отбраната в кабинета на Кирил Петков. Той е дипломат с дълга кариера. В периода 2011 – 2014 г. е първи секретар на делегацията на България в Организацията на обединените нации. В следващите две години е съветник и ръководител към/на различни отдели на МВнР. През август 2016 г. се завръща в НАТО като съветник. През февруари 2017 г. отново поема длъжност във външното ни министерство, с ранг пълномощен министър.
Благородна Христева Макева-Найденова е издигната за министър на вътрешните работи. Има над 23 годишен стаж в системата на МВР, като е започнала от най-ниското стъпало в районно управление до заместник-директор в Главна дирекция „Национална полиция”. От 2015 до 2021 година е била председател на Постоянната комисия по права на човека и полицейска етика в МВР. Член на Националния съвет за подпомагане и компенсация на жертви на престъпления, от 2015 до м. август 2021. Член на Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете – в периода 2016-2017, както и член на Комитета за наблюдение на националната многогодишна програма на Република България по Фонд „Вътрешна сигурност“ 2014-2020 г. до м. август 2021; Била е и директор на дирекция „Публичен регистър” при Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Атанас Запрянов – министър на отбраната. В периода от 1988 г. до 1995 г. заема различни длъжности в Управление „Свързочни войски” на Генералния щаб на Българската армия. В периода 2002-2003 г. е назначен за началник на Военна академия „Г. С. Раковски”, а от 2003 до 2006 г. изпълнява длъжността заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите. През 2003 г. получава военно звание генерал-лейтенант. От юни 2006 г. до март 2010 г. е назначен за военен представител на Република България във Военния комитет на НАТО и Военния комитет на ЕС в Брюксел, Белгия. За времето на кадровата си военна служба е награждаван с различни ордени и медали, включително орден „За военна заслуга – I степен”. Бил е и заместник-министър на отбраната.
Предложеният за министър на енергетиката Николай Павлов е финансов директор и член на УС на Националната електрическа компания, както и член на Съвета на директорите на „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД. Известно време е в Надзорния съвет на ХЕК Горна Арда и финансов директор на Булгаргаз. От 2016 г. е изпълнителен директор на дружеството. От 27 януари до 4 май 2017 г. е министър на енергетиката в служебното правителство на Огнян Герджиков.
Предложението за Министерство на финансите е Маринела Петрова, която е дългогодишен служител на министерството и неколкократно е била зам.-министър. Следдипломната й квалификация, в образователни институции в Австрия, Япония, Обединеното кралство, САЩ и Холандия, е в областта на анализа на икономическите политики, финансовото и макроикономическото прогнозиране, координация и управление на икономическите политики в ЕС, и умения за водене на преговори. Има пряка отговорност в подготовката на присъединяването на страната ни към Европейския паричен съюз. Свободно владее английски език, ползва френски и руски.
Мартин Дановски – министър на икономиката и индустрията.
Добромир Симидчиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Събина Събева – министър на труда и социалната политика.
Благомир Здравков – министър на здравеопазването.
Славчо Томов – министър на образованието и науката.
Милена Стойчева – министър на иновациите и растежа.
Красимир Симонски – министър на електронното управление.
Васил Грудев е предложен за министър на земеделието. Той има магистратура от университета „Франш Конте“. През 2006 г. започва работа в Държавен фонд „Земеделие“, а от 2011 до 2013 г. е заместник изпълнителен директор на фонда. През септември 2013 г. става изпълнителен директор, в периода 6 август – 7 ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Георги Близнашки. Заместник министър на земеделието и храните по време на второто правителство на Бойко Борисов. През 2019 г. става за втори път изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие.
Предложен за регионален министър е Добри Симидчийски.
Прошко Прошков трябва да отговаря за транспорта. В миналото той беше част от Демократи за силна България (ДСБ), а в последствие и в България на гражданите. Беше кмет на столичния район Лозенец от 2007 до 2011 г. По образование Прошков е инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Технически университет – София. След дипломирането си заминава за Германия, където повече от 4 години работи по проект на Дойче бан за оптимизиране на транспорта, включващ създаване на симулационни модели и проектиране на софтуер.
Ириней Константинов, предложен за министър на културата е директор на театър „София“ от юли 2008 г. Той е актьор, завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1972 г. при проф. Гриша Островски. Работи във Варненския театър, НДТ „Сълза и смях”, а от 1984 г. е в трупата на Театър „София”.
Мартин Захариев е предложението в туризма. Бивш депутат от БСП, той е юрист и е бил водещ в радио „Витоша”, Дарик радио, БНР и БНТ. Работил е и като главен секретар на Държавната комисия по далекосъобщения. Създател и издател е на списанията „Плейбой”, „Егоист”, „ЕГО”, „Юниън медия”, „Ритъм”, „Мотор шоу” и Bulgaria Air – The Inflight Magazine.
Борил Кръстев – министър на младежта и спорта.
