Решението бе взето със 7:5 гласа
Конституционният съд (КС) не установи противоречие с основния закон на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс, според която от 2023 г. хванатите да шофират след употреба на алкохол и наркотици задължително „се прощават“ с колите, с които са извършили престъплението, ако са тяхна собственост, а ако не са – плащат равностойността им. Той отхвърли исканията на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и на съдията от Свиленград Добринка Кирева тя да бъде обявена за противоконституционна.
Решението за чл. 343б, ал. 5 и за чл. 343, ал. 5 НК е взето със 7 на 5 гласа и е подписано с особено мнение от Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков и Галина Тонева.
КС обяви за противоконституционни чл. 280, ал. 5 в цялост и чл. 281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост”.
Както е известно за чл. 343б, ал. 5 НК предстои да се произнесе и Съдът на Европейския съюз.
Той беше сезиран от съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав, която е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС.
В решението си КС разглежда съвместно чл. 343, ал. 5 НК и чл. 343б, ал. 5 НК (всички разпоредби виж в карето). Той посочва, че те целят да защитят безопасността, живота и здравето на гражданите при движението по пътищата.
„Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност управлението на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години по обективни причини е особено завишена и волята на законодателя, вложена в оспорените разпоредби, е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Следва да се отбележи, че подходът на българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, и други правови държави“, пише КС.
Той подчертава, че законодателят е компетентен да определя наказателната политика на държавата чрез НК.
И в случай че целите на наказанието не могат да се изпълнят успешно чрез санкционните норми на особената част на наказателния закон, действащи към определен момент, „интензитетът и тежестта на наказанието като форма на държавна репресия следва да се засилят с оглед на негативните изменения на обществената действителност – в рамките на принципите и нормите, заложени в Конституцията“.
След това мнозинството в КС се спира на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието и посочва, че той „изисква наказателноправните норми да бъдат достатъчно ясни, предвидими и достъпни, за да се позволи на правните субекти, ако е необходимо, да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност“. „Това изискване ще бъде удовлетворено винаги когато гражданите могат да извлекат от съдържанието на наказателната норма какво им е забранено, както и какво ще бъде наказанието, ако нарушат закона“, напомня установената си практика съдът.
В решението се прави детайлен анализ на практиката на Съда на Европейския съд и на Европейския съд по правата на човека и се заявява: „Според тези последователни и хармонични съдебни практики принципът на законоустановеност е спазен, когато законът определя ясно престъплението и налаганото за него наказание, така че правните субекти да са в състояние на известност и предвидимост относно наказателната отговорност за дадено деяние, но това не изключва провеждането на тълкуване от съдилищата на наказателноправната норма с цел нейното изясняване, стига това тълкуване да е разумно предвидимо“.
Така КС стига до извода, че очертаните във основа на практиките на ЕСПЧ и СЕС изисквания, които се вписват в конституционния принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията, не са нарушени с оспорените разпоредби на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК.
