Защо трябва да е признателен на Дара за успеха
Диляна Ценова, „24 часа“
По-голямата част от българите искрено се възхищаваме на Дара, бършем сълзи от вълнение, празнуваме нейния триумф, а един конкретен българин трябва да ѝ бъде вечно признателен, ръцете да ѝ целува, питка да омеси, паметник да ѝ вдигне. Няма значение изобщо фен ли е, нито дори каква музика слуша, същественото в случая е, че “Бангаранга” рязко отклонява вниманието от него – самозабравилия се депутат, който от позицията “Знаеш ли кой съм аз?” смачка простосмъртен заради неправилно паркиране.
Малцина са храбреците като Ивайло Мирчев, чието безстрашие не се пречупва още след първата публична излагация, а укрепва с всяка следваща. МВР свенливо пази екстремно видео от знойното лято на 2021 г., когато сили на НСО “неутрализират” акостиралите на Росенец с гумена лодка Мирчев и Христо Иванов. Славният им поход срещу превзетата държава завършва с позорно търкаляне в пясъка, но записът не е качен в мрежата заради сцени с насилие и неприлични разголвания, само на частни партита се гледа,
разпространява се
апокрифно като
евангелието на Юда
Интересен парадокс изниква от дебрите на този сякаш нарочно изтрит от архивите спомен: преди пет години Ахмед Доган и Делян Пеевски, все още съратници в ДПС, доброволно се отказват от държавна охрана в знак на солидарност с потъпканата мъжественост на “Да, България”, а днес най-сетне Пеевски, Борисов и целокупното депутатство са трайно лишени от закрилата на НСО по волята на Радев.
Някак все така става, че “мафията” сама се предава или друг храбрец я надвива, обирайки лаврите вместо Ивайло Мирчев, от което коефициентът на неговото полезно действие в политиката не изглежда надежден. Той вероятно затова и не изтъква пред обществото подобни красноречиви паралели, обаче този път е различно.
Сама по себе си актуалната махленската свада не е нищо повече от раздута банална проява на политическо високомерие. С всичката си олелия, вдигнатата на крак полиция, жалките опити на депутата да се изкара жертва на побой, невнятното обяснение след това, че ръката на мъжа просто се плъзнала по лявата му буза, не може да се мери по атрактивност с почерпения Волен Сидеров, вилнеещ навремето в НАТФИЗ с размаха на вселенската инквизиция.
Нищо не вбесява повече от напълно трезвото безобразие на разграждащия престъпни модели Мирчев, гръмогласния радетел за правда, яздещия многохилядните протести звездочел воин, който с мутренска засилка плаши Пеевски в коридорите на Партийния дом, а после оставя
върху тениската
на вдъхновен
средношколник
храброто послание:
“Бий се!”
Разкаянието му във фейсбук дойде едва след като изчерпи всички останали пропагандни методи за изпиране на лекьосан имидж, включително един печален напън на депутатка от ДБ да обясни по “Дарик” как “Ивайло Мирчев много правилно е позвънил на 112, минал е по каналния ред, по който да съобщи за такава агресия.” Без никакъв свян, въпросната хвърли вината върху “контролираното изтичане на информация от прокуратурата до определени медии с определени внушения”, на езика ѝ беше по стара умно-красива традиция да анатемоса “бухалките” на Пеевски и “кафявите” журналисти.
Оттам и безбройните подигравателни мемета, както и натрапчивият фалш в признанието на храбреца: “Оценявайки ситуацията от дистанцията на изминалите две денонощия, мисля, че можех да направя повече, за да не позволя конфликтът да ескалира по този начин. Приемам, че хора на публични позиции като мен трябва да полагат повече усилия, за да не изострят подобни ситуации. Признавам, че бях силно афектиран от факта, че бях атакуван физически пред сина ми.”
Пътният експерт Диана Русинова (дано няма връзка с греховната шефка на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова), развълнувано коментира следното: “Този човек, доставчикът, вероятно трудно изкарва 1000 евро на месец, той се опитва да си изкара прехраната. На другаря Мирчев това вероятно са му джобните за един ден. Както се казва: “Ситият на гладен не вярва”. Пиарът на един ще създаде огромни проблеми на този обикновен работещ човек.”
Нищо, каквото било, било, караме нататък, християнско е да се прощава.
Пуснаха обругания доставчик от ареста по живо, по здраво, под гаранция от 500 евро, с повдигнати обвинения за хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда, а храбрецът си оттегли претенциите.
И всички се разотидохме да празнуваме Дара.
