Следват ДПС и БСП – 2, ИТН и Левицата с по един представител според проучването на Европейския съвет за външна политика
На изборите за Европейски парламент през юни ще има възход на крайната „антиевропейска“ популистка десница, което ще се отрази на поети от Европейския съюз ангажименти, особено на тези за климатичната (Зелената сделка), върховенството на закона (проблемите не само в Унгария, Полша и Словакия) и външната политика (подкрепата за Украйна, разширяването, имиграцията). Парламентарните групи Идентитет и демокрация (ID) и Европейски консерватори и реформисти (ECR) се очаква значително да увеличат числеността си.
В България на евровота, най-вероятно на 9 юни, четири нови партии ще спечелят своите първи евродепутати.
Всички традиционни играчи – Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), Движение за права и свободи (ДПС) и Българска социалистическа партия, ще изгубят между един и трима свои представители в Европарламента. ВМРО изобщо няма да има евродепутати, пише „Дневник”.
Това са част от изводите на ново проучване за Европейския съвет за външна политика, с което „Дневник“ разполага ексклузивно преди днешното му публикуване. То е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите проучвания на общественото мнение в 27-те страни членки и прилагане на специфичен статистически модел, взимащ предвид група фактори.
В „Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 г.“ авторите казват, че двете големи политически групи – Европейската народна партия (ЕРР) и „Социалисти и демократи“ (S&D), ще продължат да се свиват, следвайки тенденцията от последните два вота. Същото ще се случи с центристко-либералната „Обнови Европа“ (RE) и коалицията Зелени/Европейски свободен алианс (G/EFA). Крайно лявата „Левицата“ ще добави депутати.
Авторите на доклада, сред които и известни имена като Саймън Хикс и Кевин Кънингам, смятат, че има шанс за пръв път в Европейския парламент да се оформи мнозинство от християн-демократите от Европейската народна партия (това ще остане най-голямата група в ЕП със способност да задава дневния ред и да е решаваща в избора на председател на Европейската комисия), консерватори и радикална десница. Причината е, че в поне девет страни антиевропейските популисти ще съберат най-много гласове и в още девет най-вероятно ще са втори или трети по популярност.
Българските избиратели ще дадат своя принос за описания процес, като изпратят в Европейския парламент депутати от силно евроскептичната „Възраждане“, определяната като национално-консервативно-популистка „Има такъв народ“ и русофилската „Левицата!“.
Четвъртата нова българска партия с представители в ЕП ще бъде „Продължаваме промяната“, която е заявявала желанието си да попадне в либералния блок „Обнови Европа“. Там са я записали и в доклада, но авторите базират прогнозата си на коалицията ѝ с „Демократична България“, от която вече има един евродепутат (Радан Кънев), но в групата на ЕНП. Още не е ясно дали те ще имат обща листа за евроизборите.
Ето как може да изглежда разпределението на 17-те български евродепутати:
• ГЕРБ – 5
• ПП-ДБ – 3
• „Възраждане“ – 3
• ДПС – 2
• БСП – 2
• ИТН – 1
• Левицата! – 1
„България е преживяла пет парламентарни избора от началото на 2021 г. Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от който крайно дясната и проруска партия „Възраждане“ се възползва много от: тя спечели 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 г., но 14 % на последните избори през 2023 г. което я прави третата по големина партия. Ако „Възраждане“ спечели три места в Европейския парламент избори, както прогнозираме, тя ще влезе в Европейския парламент за първи път, печелейки институционална легитимност“, се казва в доклада.
„Това може да създаде опасен прецедент като мейнстрийм партиите на България продължават да губят собствената си легитимност: след провеждането на петия си национален вота за две години България все още не е близо до формирането на стабилно правителство“, допълват авторите в частта, посветена на България.
