Депутатите приеха, че главният прокурор може да има само двама заместници
Комисията по конституционни и правни въпроси прие на второ четене част от промените в Закона за съдебната власт, като единодушно бе гласуван текст в преходните и заключителни разпоредби, който предвижда прекратяване на започналата процедура за избор на главен прокурор, съобщи БТА.
„Започналите процедури по чл. 173, ал. 1, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на този закон, се прекратяват“, се посочва в приетия параграф.
Така, ако и утре в пленарната зала, бъде приет на второ четене този текст, процедурата за избор на Борислав Сарафов, трябва да бъде прекратена. Изслушването е насрочено за 16 януари в четвъртък.
Също така бе приет текст от преходните и заключителните разпоредби, според който в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Проектите за промени в съдебния закон бяха на ИТН, „Възраждане“ и ПП-ДБ. Те бяха приети на първо четене преди седмица, после обединени в един. В правната комисия обаче не бяха приети идеите при връщане от президента на указа за главен прокурор, повторното мнозинство да е от 17 гласа, също така не беше прието и да се даде два месеца срок, в случай че президентът не подпише указ за назначаването, както и временно изпълняващ функциите да не бъде кандидат за шеф, а временният шеф да не бъде повече от 6 месеца на този пост.
Според Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ 90% от предложените текстове, включително и тези за командироването, са отпаднали и политическата сделка за правителство обезмисля приемането им.
„Правителството си е правителство, но в момента сделката за правителство си е политическа намеса“, каза той.
С 11 гласа за, против трима и въздържали се седем беше прието предложението главният прокурор да има двама заместници. Според правосъдното министерство това предложение е дискриминационно, тъй като нито един от другите шефове в съдебната система нямат подобни ограничения.
Най-сериозен дебат предизвика обаче дали Инспекторатът да проверява за бавно правосъдие и по неприключили дела, както и темата за команроването. Тези точки обаче бяха оттеглени от вносителите от ИТН. В крайна сметка с 21 гласа текстовете за командироването отпаднаха. Правосъдната министърка Мария Павлова помоли да се оттеглят и текстовете за командироването на прокурорите и следователите.
Не беше приет и параграф, с който трябваше да се създаде Общо събрание на Върховната прокуратура и на националното следствие, също така беше отхвърлен и текстът за общи събрания на прокуратурите. В същото време обаче депутатите от правната комисия приеха почти единодушно да се даде по-голяма автономия на Националната следствена служба./БТА/24 часа
