Росен Желязков: Никога повече ротация

0
69
Росен Желязков Кадър: БНТ

След изборите трябва да има ясна политическа отговорност и правителство с ясен политически мандат, казва депутатът от ГЕРБ

След изборите трябва да има ясна политическа отговорност и правителство с ясен политически мандат. Ако ще е коалиционно – според тежестта на партньорите, с ясно коалиционно споразумение за четиригодишен мандат. Това заяви в „Денят започва“ бившият председател на парламента Росен Желязков.

Експерименти като ротационни правителства и модели, които са плод на тежък и необоснован политически компромис, повече не трябва да съществуват, смята той. Коментира, че предстоящата кампания ще бъде не просто конфликтна, а кампания на поредните клишета.

По думите му ГЕРБ не са тези, които са предизвикали изборите и попита къде са някои от знаковите лица на ПП-ДБ като Тодор Тагарев, които станаха причина за конфликти в сглобката. Според Желязков чрез предсрочните избори ПП-ДБ предотвратяват „свободното си падане“.

„Единствената им платформа беше колко зъл е ГЕРБ. То не бяха чували, Борисов ядеше хора. А хората очакат реални доходи, решения на проблемите си“.

Решението Желязков да води листи и за националния, и за европейския парламент е политическо, и след изборите партията му ще реши дали той да остане в България или да отиде в Брюксел.

„Моите предпочитания са да бъда в България, но това няма никакво значение. Ако партията реши друго, аз ще се съобразя с него“.

Желязков се надява „цикълът на тригодишно безвремие в политическия диалог, който стана прекалено профанизиран и груб, да се пречупи в юбилейния 50-и парламент“.

Конституционните промени бяха един от компромисите на голямото мнозинство, каза още той.

„Когато Конституционният съд се произнесе за шестата поправка, ще говорим дали ще посипваме пепел по главите си, дали ще пируваме за някакъв небивал конституционен успех. Аз лично съм убеден, че прилагането на конституционните изменения, особено в частта постоянно действащ парламент и служебен кабинет, работи изключително трудно, но неизбежно. Няма друга платформа в правовия ред, върху която да се стъпи“.