Досега те забраняваха на управителя на БНБ, председателя на Сметната палата и омбудсмана да заемат други постове
„Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси“, гласи законът към момента. Към това те добавиха, че има изключение – ако са избрани за служебен премиер. За този период избраният ще излиза в неплатен отпуск, а след края на ангажимента като служебен премиер, той ще се върне да довърши мандата си.
Същите поправки бяха направени и в законите за Сметната палата и омбудсмана. Тези поправки обаче минаха през преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за БНБ.
„Ние сме против това да бъде разглеждан законопроект, за който не са изтекли сроковете, най-малко времето за становища, независимо от това колко е обемен. Затова призовавам народното представителство да гласуваме против“, каза Петър Петров от „Възраждане“ преди приемането на дневния ред, но той все пак бе приет.
Тогава ротационният шеф на комисията Стою Стоев от „Промяната“ предложи спешно да бъде извикан гуверньорът на БНБ Димитър Радев, който да обясни разликата между българското законодателство и кодекса на Европейската централна банка. Вчера при срещата си с президента Румен Радев той изрази именно такива притеснения. В крайна сметка привикването му дори не бе обсъдено.
Промените бяха приети на първо четене в правната комисия с 13 гласа „за“, трима „против“ от „Възраждане“ и един „въздържал се“ – Гроздан Караджов. Веднага след края на заседанието на комисията шефката ѝ Анна Александрова от ГЕРБ се върна в пленарната зала и предложи точката да влезе в дневния ред на парламента, което бе прието със 134 гласа „за“ от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Промените се наложиха заради създалата се каша с промените в конституцията, при които се оказа, че специалните закони за БНБ, Сметната палата и омбудсмана не позволяват на хората на тези длъжности и на техните заместници да заемат други постове. Затова депутатите трябваше да уредят как те могат да станат служебни министър-председатели, пише „24 часа“.
Веднага след като правната комисия гласува промените, те бяха вкарани за спешно гласуване в пленарната зала със 134 гласа „за“, 41 „против“ и 10 „въздържал се“. Опозицията реагира остро и предупреди, че за пореден път ще нарушат Конституцията.
