ГЕРБ/СДС Стабилна България в сигурна Европа
ГЕРБ/СДС Стабилна България в сигурна Европа
Начало АНАЛИЗИ Скандални констатации в доклада на АДФИ за Кирил, Лена, ББР и още...

Скандални констатации в доклада на АДФИ за Кирил, Лена, ББР и още нещо

0
1031
Лена Бориславова Снимки: фейсбук

Той е изпратен на прокуратурата

„Гласове“

Облагодетелстване на обръчи от фирми, нарушения на законодателството за държавните предприятия, подаряване на пари без свършена работа, неизгодни договори и самоуправство на директорите. Това са констатации в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, проведен в Българска банка за развитие. Той вече е изпратен в прокуратурата, а „Гласове“ разполага с копие от документа и ако твърденията не са измислица, ще се окаже, че това е поредната схема за нагло източване на държавни предприятия (макар и не в колосални размери, каквито сме виждали) в полза на фирми, близки до властта. Ако пък след някоя година се окаже, че всичко изброено е вярно и се е случило без да се наруши законодателството, ще видим поредния пример за огромна пробойна в правната ни система, която е използвана точно от партията, която от самото си създаване залива публиката с обещания за реформиране на… …правната система.

От констатациите, които може да видят в оригинал на фотокопията, е видно, че станалото е извършено от хора без чувство за отговорност и осъзнаване за сериозността и висотата на постовете, които заемат. В схемата са замесени всички – „Продължаваме промяната“, „Зелено движение“ и директори на банката, които те назначават. Адвокатската кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ (ДГКВ), които като всяко предприятие преследват максимизация на печалбата, са се възползвали от момента да направят бързи и лесни пари без да нарушат закона („не е луд, който яде баницата“). Това става в месеците преди Асен Василев и Кирил Петков да сформират „Продължаваме промяната“, но Петков е служебен министър на икономиката, отговарящ за ББР. Кантората, която облажва от неизгодната за ББР сделка – ДГКВ, става донор на ПП, осигурявайки Никола Минчев за депутат и председател на парламента, Лена Бориславова за началник на кабинета на бъдещия премиер Кирил Петков и нейния съпруг Мирослав Иванов, също народен представител от „Продължаваме промяната“.

Какво твърди докладът

Всичко в доклада се базира на проверка, в хода на която инспекторите изискват от ББР документи. На база на наученото пращат уточняващи въпроси, искат още документи и така се провеждат няколко кръга със събиране на информация. Тя, се анализира и се стига до заключенията и сигнала към прокуратурата.

Първото и най-смущаващо е формирането на заплащането, което кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ трябва да получи от ББР. То си е поискано от кантората с писмо до ръководството на ББР. С отговор на банката, подписан от двама изпълнителни директори Владимир Георгиев и Цанко Арабаджиев още в първия им работен ден на чело на банката, условията на кантората се потвърждават. Лена Бориславова е назначена за фактически изпълнител на правните услуги. Затова, когато тя твърди, че не е получавала заплата от почти 14 000 лева, може да се приеме, че казва истината. Просто това са пари за кантората, а каква част от тях прибира адвокат Бориславова, не е ясно.

Договорът изцяло защитава интересите на адвокатската кантора. Месечното ѝ заплащане е 7000 евро без ДДС. То се полага за пълното работно посвещаване на Лена Бориславова в полза на банката – по цял работен ден, през всички работни дни на месеците, в които договорът се изпълнява. При 22 работни дни по осем часа, това прави 40 евро на час. Ако работата, която бъдещият началник на кабинета на Кирил Петков, превиши с повече от 10% месечния лимит (броя работни дни по осем часа), но не повече от 25%, възнаграждението на фирмата скача до 70 евро на час без ДДС. Ако се случи работата да превиши първоначално договорения лимит с повече от 25%, възнаграждението скача на 140 евро на час без ДДС.

Ако се сравни уговорената скала дори и при най-ниското – базово допускане за натовареност от 176 часа месечно (22 дни по осем часа), тоест 40 евро на час, възнаграждението многократно надвишава определените хонорари в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В нея се посочват оформянето на какви документи, колко най-малко трябва да струва, представителството пред съда по конкретни типове дела, колко най-малко трябва да струва на отделните инстанции, както и други услуги. Нормално е колкото по-престижна е една кантора, толкова по-скъпи да са услугите ѝ, защото се предполага, че са по качествени и след по-задълбочени анализи. Удивително е, че при нарастване на отделеното време, заплащането прогресира от 40 евро на час до 140 евро на час, вместо с нарастване на възложената работа клиентът да получава отстъпка.

Като причина да се потърсят услугите на кантората началникът на отдел „Проблемни кредити“ към управление „Правно“ на банката посочва с докладна записка от 1 юли 2021 година, нуждата от помощ при уреждане на трудносъбираемите и несъбираеми заеми, усвоявания на активи, обявяване на длъжници във фалит и представителство в съда.

Дори минималните възнаграждения от наредбата, да се умножат по няколко пъти, пак ще излезе, че за договореното възнаграждение, кантората чрез нейния представител, би трябвало да свърши толкова много работа, че да направи излишно цялото управление „Правно“ на Българската банка за развитие. И това поражда въпроса, юристите в ББР за нищо ли не стават, или услугите на кантората са имали друго предназначение. Например Кирил Петков да не е вярвал на персонала на поверената му банка и да е търсил външен доверен човек, на когото е уредил да се плати прескъпо.

Каква е дефиницията за прескъпо? Това са пари, които не са изработени, като се вземе предвид изплатеното възнаграждение и доказания обем на свършената работа.

За да се формира възнаграждението на кантората Лена Бориславова трябва да присъства сградата на банката физически и да работи оттам на пълен работен ден през всеки работен ден от периода, в който се изпълнява договора. Дали това се е случвало е много спорно, защото единственият измерител се оказва електронната система за регистрация на картите за достъп. Те се чекират от държателите им при влизане и на излизане. АДФИ директно заявяват, че на тези данни не може да се вярва, защото чекиранията предполагат адвокатът, срещу който има сигнали за подправяне на документи с поставяне на несъществуващи подписи, да е прекарвал цели денонощия в сградата на банката без да излиза. Има и отчетени напускания на сградата, без обаче да се засича, кога преди това Лена Бориславова е влизала. 

Според АДФИ договорът е така сключен, че да не предвижда банката да плати по-малко, ако правните услуги, които получи отнемат по-малко време от всички осемчасови работни дни в месеца.

Вижда се и различно третиране на различните доставчици на правни услуги. В договорите, които държавата от над 20 години сключва с чуждите правни фирми, които ни представляват в арбитражни дела, или изготвят становища, възнаграждението е фиксирано – долари или евро на час, съответно за сътрудник, партньор или старши партньор. Парите растат с количеството работа, но няма хипотеза за инфлация на почасовата ставка при „преработване“.

Отново, сравнение. Правителствата на „Продължаваме промяната“ следят толкова строго дали изписаните фактури от чуждите адвокати по арбитражните дела не включват надписани часове, че искат справки за количества изписани страници със становища и анализи и прочее. Точно обратното – в ББР не е имало човек, който да удостоверява свършената работа от Лена Бориславова. Самите данни и документи, доказващи предоставяне на правни услуги са оскъдни. Справки за влизанията и излизанията на адвокатката от сградата на ББР и съобщенията на специално откритата за нея електронна поща с домейн на банката.

От доклада: „Предвид гореизложеното, се установява, че не е изпълнено задължението по т.4., изр. Второ от Писмото и адвокатът, на когото е възложено да предоставя правните услуги по Писмото, лично не е водил отчети, в които да опише часовете и въпросите, по които са предоставяни услуги в обхвата на възлагането. Представени са отчети за месеците юли и август 2021 г., подписани от един от съдружниците в адвокатското дружество ДГКВ, придружени с хронологични описи на услугите за съответния период, по които са отчетени общо 0 часа предоставени услуги, като отчетите не са одобрени от ББР ЕАД, каквото е изискването по т.4, изр. трето от Писмото“.

Из отговор на ББР до АДФИ: „В Българска банка за развитие ЕАД не е наличен хронологичен опис на правните услуги към отчет 047540001 х 0921 с дата на съставяне 1.10.2021 година“.

И още: Не разполагаме с данни Лена Бориславова да е предоставяла услугите в обхвата на писмото, с което са потвърдени условията, при които Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ предоставя правни услуги на Българска банка за развитие ЕАД (Писмото) на адрес различен от адреса на управление на банката.

Не разполагаме с данни други служители на Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ да са били на разположение за предоставяне на услугите в обхвата на писмото, с което са потвърдени условията, при които на Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ предоставя правни услуги на Българска банка за развитие ЕАД.

На разполагаме с данни и доказателства, от които да е видно, че г-жа Лена Бориславова е посещавала сградата на Българска банка за развитие ЕАД след 20.092021 година.

Във връзка с поставения въпрос, следва да се има предвид, че в изпълнение на сключения договор от 01.07.2021 г. (Писмото) адвокатът от на Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ Лена Бориславова е предоставяла правни консултации на Управителния съвет и на Надзорния съвет на Българска банка за развитие ЕАД, участвала е в изготвянето на проектите и решения на органите на банката, предложения за промени в устава на банката, проекти на договори, извършвала е действия, свързани с обявяване на актове в Търговския регистър, изготвяне на анализи, обсъждане на сделки и други. Предоставянето на правните консултации и становища по текущи въпроси и правни казуси е извършвано чрез участие в заседанията на работни групи и работни срещи, както и чрез кореспонденция, водена по електронна поща.

И пак. При всяко управление на Асен Василев като финансов министър – един път служебен и два пъти като редовен, винаги плащанията към чуждестранните адвокати са бавени. А кантората на Лена Бориславова си получава възнагражденията без забавяне.  

Вътрешните правила нямат значение

Според вътрешните правила, когато се търси външна услуга, договорът с доставчика се подписва от звеното, инициирало конкурса, началника на управление „Административно“, служител от управление „Правно“ и от главния счетоводител. Когато от АДФИ искат да се удостовери спазена ли е тази процедура при възлагане на поръчката за кантората на Лена Бориславова, от ББР отговарят, че:

В Българска банка за развитие ЕАД не е наличен екземпляр от писмото за потвърждаване на условията, при които адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ ЕАД, подписано на 1.07.2021 година (договора), който да е подписан от началника или служител от управление „Административно“, началника, или служител на управление „Правно“, главния счетоводител или служител на управление „Счетоводство“.

Не разполагаме с информация относно причините, поради които договорът не е съгласуван от служителите от посочените административни звена.

Ръководството на ББР, което допуска това да се случи, е назначено от Надзорния съвет, който на свой ред е назначен от Кирил Петков, като служебен министър на икономиката. Това е съставът на Надзорния съвет, за който Кирил Петков внася искане ББР да ги одобри още преди да е станал министър и да има такива права. Във вчерашна статия „Гласове“ оповести манипулациите и на документите относно въпросния Надзорен съвет.

Същият Надзорен съвет на 30 юни 2021 година назначава Владимир Георгиев и Цанко Арабаджиев за изпълнителни директори. Те подписват договора с кантората от страна на ББР в първия си пълен работен ден – 1 юли 2021 година.

Това показва, че по отношение на договора новоизлюпените изпълнителни директори или са допуснали колосална мърлящина при определянето на ДГКВ за адвокати на ББР, или са действал по каубойски – влизат във владение на 1 юли и започва да се разпореждат без да питат когото и да било, без да спазване на вътрешните правила и в крайна сметка допускат ББР да плати за услуги, които не е доказано, че са предоставени. Възможно е същото да се е случило и защото новите директори са фигуранти, изпълняващи решения взети другаде. Оправдание с „ние не знаехме, беше ни първи работен ден“ не минава. Ако не са се чувствали подготвени, е трябвало да забавят подписването, докато се запознаят, колкото им е необходимо.

Агенцията за държавна финансова инспекция е установила шест броя административни нарушения на разпоредбите на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Актове за два броя административни нарушения са връчени на Владимир Георгиев, който е бил изпълнителен директор на ББР, още два акта – по един отново срещу Владимир Георгиев и един срещу другия изпълнителен директор Цанко Арабаджиев. Другите два акта са срещу самата ББР.

В един от отговорите си ББР посочва, че част от разпоредбите на ЗФУКПС са неприложими за кредитни институции. АДФИ не приема това твърдение.

Цанко Арабаджиев е директорът на БНБ, за който е необяснимо как БНБ решава да издаде лиценз, след като е уволнен от друга банка за несправяне със задълженията на далеч по-нисък от директорския пост. Последвалите съдебни обжалвания се отхвърлени. За него е известно, че е приятел на Владислав Панев, бившият депутат и лидер на „Зелено движение“. Преди да създаде финансовата си компания, той е работил в „Икономедиа“ на Иво Прокопиев. Фактът, че неговият видимо неподходящ и неспособен приятел е назначен от служебното правителство за директор на ББР показва, сътрудничество между лидерите на „Зелено движение“ с бъдещите лидери на „Продължаваме промяната“ цели месеци преди партията да се основе.

Лайтмотивът на Кирил Петков и Лена Бориславова, че в българска банка за развитие са вършени далеч по-големи безобразия преди те да имат общо с нея е фактологически верен. Това, което не издържа на защитната им теза е, че тези безобразия са разкрити от вестник „Капитал“ и други медии далеч, преди Кирил Петков и Лена Бориславова да се захванат с банката. Тоест, нанесените щети са били известни, а назначенията, на които се разчита да сложат край на нередностите очевидно са грешни, защото водят до нови лоши практики, които АДФИ е предала на прокуратурата. Което е по-важно – тези нередности са вършени съзнателно. Общата сума, която ББР е платила на кантората е 41 хил. лв. без ДДС и малко над 49 хил. лв. с ДДС. Това далеч не е най-голямото безобразие в ББР, но показва манталитета на лидерите на продължаваме промяната и качеството на политическите назначения, които правят.