Едва ли депутатката от БСП помни как правителството на приятеля й Станишев съкрати 1800 души от Гранична полиция
Стефан Ташев
Филмът „Граница“ на депутата от БСП Елена Йончева бе презентиран официално като големи разкрития за корупцията по българо-турската граница, в това число и при изграждането на прословутата ограда.
Не съм филмов критик и няма да коментирам художествените качества на лентата, която вече трябва да е пратена на главния прокурор и премиера Борисов.
Като журналист, отразявал дълги години работата на „Гранична полиция“-МВР, ще се концентрирам върху фактите. И най-вече върху фактите, които Елена Йончева „пропусна“ умишлено или не във филма си.
За незапознатите от края на 40-те години на миналия век, след налагане на комунистическата диктатура в България, границата по съветски образец става „под ключ“, охранявана от въоръжени формирования. Целта е никой гражданин да не избяга от „социалистическия рай“.
„Гранични войски“, създадени през 1947 г., използват наборни войници, но са на подчинение на МВР. Системата на охрана на държавната граница се променя в годините. Ако през 50-те години на миналия век целта е да се предпази „народната власт“ от горяни и други антикомунисти, които действат срещу комунистическия режим от Гърция и Турция, то в следващите години тя става да не се допусне нито един гражданин на социалистическата държава да я напусне нелегално и да избяга в „гнилия Запад“.
Затова по границите с Гърция, Турция и Югославия се опасва бодлива тел, т.нар. Кльон. Кльонът не беше на самата гранична бразда, както си мислеха опитващите да бягат от страната, а във вътрешността. На кльона бяха сложени алармени електрически системи, които реагираха на допир и известяваха в съответната застава че има „нарушител“, наричан от властта диверсант.
Граничарите трябваше да го открият и „неутрализират“, тоест или да го заловят жив или да го убият. И досега няма точни данни колко души са загубили живота си при опит да преминат държавната граница на Народна Република България. За убийства на нарушители граничарите получаваха награди -допълнителен домашен отпуск. Много от убитите на границата бяха граждани на ГДР, Чехословакия, Унгария и Полша, които се опитваха също да избягат от „социалистическия рай“.
За да е още по-сигурна границата с Гърция и Турция, членки на НАТО, тя бе натъпкана с противопехотни мини.
По ирония на съдбата последната жертва на това безумие беше граничар. Това е младши сержант от Момчилградския граничен отряд Таню Енчев. През май 1987 г. на заставата край село Бук, младши сержант Енчев преследвайки нарушители на границата стъпва на противопехотна мина и загива.
Впоследствие е произведен посмъртно в звание младши лейтенант. Официалната версия, публикувана в периодичният печат, беше, че той влязъл в схватка с трима нарушители на границата. Унищожил ги, но единият от тях успял да го рани смъртоносно и Енчев издъхнал в заставата.
Всичко това е благодарение на управляващата у нас Българска комунистическа партия-БКП, от чийто наследник БСП е депутат Елена Йончева.
И най-важното от тази прелюдия. Властта правеше всичко възможно обикновените поданици на режима да не могат да стигнат до границата. За да влезеш в граничната зона трябваше открит лист, който се издаваше от МВР по местоживеене. И не се издаваше на всеки.
Умишлено към границата не се правеха никакви пътища, а тези от по-старо време бяха или блокирани или занемарени. Казвам го като свидетел, защото като войник в армията танкът ми при тревога заемаше бетонен окоп край гръцката граница в лозята край село Чучулигово до Кулата.
Затова оградата по границата поскъпна толкова, заради факта, че се наложи изграждането на пътища до нея, каквито нямаше досега.
Разминирането на южната ни граница започна едва след 1997 г, по времето на вътрешния министър Богомил Бонев.
Във филма на Йончева е показано как мигранти прескачат оградата със стълби, а тя звъни ли, звъни на тел. 112, но полицията я няма.
Депутатката от БСП не знае, или се прави че не знае, че след многото „реформи“ в Гранична полиция щатът на службата бе съкратен многократно. От 9000 до под 6000 служители. Това се усети в разгара на мигрантската криза 2012-2013 г.
Някой трябваше да обясни на Елена Йончева, че погромът в Гранична полиция бе извършен по време на управлението на Тройната коалиция, с премиер Сергей Станишев, бивш неин интимен приятел.
По времето на вътрешния министър Румен Петков, тогава от БСП, са съкратени 1800 души от Гранична полиция. Закрит е учебният център, с резерв на директора на службата между 200 и 900 души. Които щяха да помогнат в кризисните моменти на мигрантския натиск. С приемането на поредния нов Закон за МВР по време на Тройната коалиция Гранична полиция от национална служба бе превърната в дирекция в Националната полиция, като и се отне правото да бъде юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Наложи се Румен Петков да бере голям срам по-късно когато пред журналисти германските експерти от Федералната служба за Гранична охрана публично заявиха, че това е голяма грешка. И се наложи спешно законът за МВР да се преправя, за да се възстанови статута на службата. Но бе вече късно.
Затова в разгара на кризата правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, се наложи да командирова по 1000 полицаи на месец от вътрешността на страната на границата. Това струваше на бюджета по 2 млн. Лв месечно. Толкова струват политическите грешки на БСП, но ги плащаме ние.
Преди година започна назначаването на нови 1000 души в Гранична полиция, но вече е късно.
Във филма това го нямаше. Някой трябваше да обясни на депутата Йончева, че оградата по границата сама по себе си не може да реши проблемите. То е едно мъртво съоръжение, ако не е елемент от общо система за контрол на границата.
От 2000 г. България пое пред европейските си партньори ангажименти да изгради цялостна система за интергрирано гранично управление. Това бе и част от условията, на които страната ни трябваше да отговаря за приемане в ЕС и съответно в Шенген.
Но работата на различни правителства „на парче“ „обърнаха колата“ и предизвикаха неразборията по границата, на която сме свидетели през последните години.
Решено бе по южната ни граница да бъде изградена интегрирана система за охрана, с термокамери, с проходими автомобили, с видеонаблюдение, за да могат да реагират граничните патрули на евентуални нарушители. Системата се подсигуряваше от ТЕТРА-комуникация, приета в МВР и армията.
За сравнение през 2012 г бе пусната в действие такава интегрирана система за наблюдение на участък от 58 км. От Капитан Андреево до Лесово. Тя включва голям брой сензори, термовизионни камери, радари, специално оборудвани превозни средства, които да бъдат използвани за наблюдение и подаване на аларми в случай на незаконно пресичане на държавната граница.
Цялата събрана информация се предава по комуникационната система до координационните центрове за управление и контрол, разположени в два отдалечени района. На базата на постъпващите данни дежурните оператори координират действията на граничните патрули, разположени в непосредствена близост до границата, като им предоставят информация за движението на заподозрените, така че да бъдат задържани в точния момент.
След влизането на България в ЕС с промяна на Закона за МВР бе записано, че граничните полицаи действат до 30 км дълбочина в наша територия в зона за граничен контрол, по т.нар. компенсиращи мерки.
Системата не обхваща цялата българо-турска граница. Затова е решено към нея да се добави наблюдение с хеликоптери на Гранична полиция излитащи от авиобазата в Безмер, които да контролират участъка около Малко Търново, река Резовска и черноморската граница.
През 2013 г правителството на Орешарски „отсвирва“ всичко това и се хвърля да прави ограда по най-натоварения участък от българо-турската граница. Съоръжението е с дължина 30 км – от пирамида 206 (село Лесово) до пирамида 268 (село Крайново).
Запознати твърдят, че започва „боричкане“ в кабинета между военния министър Ангел Найденов и вътрешният Цветлин Йовчев. В крайна сметка се решава МВР да изготви проекта, а военните да го реализират. Какво се получи накрая ?
От първоначално предвидените около 6 млн. лв. за оградата, едноредова, цената накрая стана 10 млн. лв. И я платихме всички ние, данъкоплатците.
През февруари 2014 г. избухна скандал около тази ограда. Тогава депутати от опозиционната партия ГЕРБ сезираха главният прокурор Цацаров за нарушения и оскъпяване на оградата.
По ирония на съдбата тогава вносител на сигнала до прокуратурата бе Валентин Радев, депутат от ГЕРБ, а сега министър на вътрешните работи. Срещу когото пък Йончева внесе сигнал да прократурата.
Според ГЕРБ тогава има нарушения по избор на изпълнител на проекта. Това станало след „маркетингово проучване“, а не с търг. „По случайност“ разбира се избраната фирма доставчик на материалите, бодливата тел за оградата, е „Завод за пружини“ АД, чийто собственик е общинският съветник на БСП в Казанлък Александър Минчев, който на парламентарните избори през 2013 г беше в листата на БСП в Стара Загора. Тя прибира лъвският пай от 3,313 млн. лв. от поръчката. Според военният министър Найденов нямало друга такава в страната.
По скандала се прави проверка от две места – от Министерство на отбраната и от Инспектората на Министерски съвет. Първата, разбира се, не открива нищо, но проверката на Инспектората установява, че военните са си надписали цели 2 млн. лв за оградата.
Наказани няма, напротив шефовете в армията, които ръководят изграждането на оградата са повишени. Всички до един.
Отделно от това се случват и други скандални неща.
„В същото време обаче паната с мрежа, около които се слага бодливата тел, пристигат ръждясали, а състоянието им се влошава. Сухопътни войски правят рекламация, а от фирмата доставчик идват на място и започват да покриват ръждата с грунд…Там, където наклонът е над 30%, проектираните пана от оградата… не пасват“, пише вестник „Капитал“ през юни 2014 г. Затова филм няма.
Малцина знаят скандалният факт, че докато строят оградата военните унищожават с багери и булдозери сензорите и цялата интергрирана система, монтирана от Гранична полиция.
Въпреки 25-годишната гаранция оградата рухва на следващата година и граничарите я подпират с колове.
Идеята за граничен контрол във вътрешността на страната е погребана от кабинета Орешарски, който праща на самата гранична бразда полицаи от страната, които без оръжие, но с пръчки да пъдят мигрантите. Малоумие. Полицаите, които нямат никаква подготовка за охрана на държавната граница, се оказват насред полето без храна, без необходимата екипировка, строят си землянки, мръзнат и умират от жега.
Резултатът е смъртта на граничар от Свищов, който загива на горски път, след като камионът му се обръща.
През 2015 г на МВР е предадена втората част от изградената интегрирана система за наблюдение на българо-турската граница в участъка от Лесово до Малко Търново. Тя струва 33, 7 млн. лв. Парите, както и за първият участък от Капитан Андреево до Лесово, са от фондове на ЕС.
Става дума за общо 77 млн. евро, които МВР получава в периода 1999 -2006 г., за да модернизира охраната на границите си.
Но с пускането на системата започват проблеми. Оказва се, че тя трупа огромни сметки за ток. Очевидно заданието е било объркано, тъй като МВР трябва да плаща огромни сметки заради високата реактивна енергия, която генерира системата – т.е. заради неизползваната енергия. Натрупва се сметка от 1 млн. лева за ток, която МВР не плаща.
След което Валери Симеонов и неговите патриоти налагат изграждането на ограда по цялата граница с Турция до река Резовска. На Йончева явно не са й обяснили, че част от оградата в Малко Търново е на почти пет километра от държавната граница поради спецификата на терена. Затова го няма и във филма.
И накрая прескачането на оградата със стълби не е новина. Всеки може да види кадри в Ютюб как хиляди мигранти от Северна Африка атакуват и прескачат шестметровите гранични огради в Сеута, испански анклав в Мароко. За сведение на Елена Йончева те са двуредови и са общо четири. Испания строи и още две. Ето видео от Сеута.
