Въпреки завишените глоби, рискът да загинете на пътя в България расте

Данните за ранени в катастрофи между полицията и здравното министерство се разминават с с 2536 души

0
56
борисов
Обезщетения на далечни роднини на жертви на катастрофи до 5000 лв, реши парламентът.

Системата на МВР за контрол на движението не работи, отчита Института за пътна безопасност

Въпреки драстично завишените санкции след последните промени в Закона за движение по пътищата през м.г. системата за пътна безопасност не работи, жертвите не намаляват, а системата на МВР за контрол на движението по пътищата не работи. Това отчита в свой анализ за пътния травматизъм Института за пътна безопасност.

Института изследва периода 2013-2017 г. Въпреки положителните резултати за 2017 г., които МВР отчита за жертви в катастрофи-с 26 души по-малко от 2016 г, реалната картина показва друго, отчитат анализаторите от Института.

Спрямо Националната стратегия за подобряване на безопасността по пътищата на Република България, която предвижда броят на убитите при ПТП да намелее с 50% данни са меко казано стряскащи. Според стратегията през 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 388. Намаляване броя на тежко ранените при ПТП с 20%. През 2020 г. техният брой не трябва да надвишава 6363.“

Данни за последните четири години обаче показват нарастващото неизпълнение на тези стратегически цели. Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броя на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г.. Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г, констатират от Института.

От данните на ЕК се вижда, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е няколко пъти по-висок отколкото в Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо състоянието на безопасността в другите европейски страни.

Въпреки намаления общо брой на загиналите на пътя, има увеличение на жертвите сред пешеходците-с 25,32% през 2017 г. спрямо 2016 г.. През 2017 г. има увеличение на жертвите и сред мотоциклетистите. При велосипедистите настъпил значителен спад с 37,14%. Спад се констатира и сред водачите и пътниците на МПС с 10,43%.

През 2017 г. има с 20 повече загинали пешеходци на пешеходни пътеки спрямо 2016 г.. Увеличението е 333.33%. За периода 2013-2017 година загиналите пешеходци на пешеходни пътеки са общо 76 лица, средно по 15,2 на година.

До 2015 г. няма загинали пешеходци на пешеходна пътека извън населено място. През 2016 г. има един загинал, 2017 г. загиналите са – 4 лица. Съпоставено с контролната дейност към пешеходците и водачите на МПС 2 , които не са дали предимство на пешеходците може да се заключи, че намалявайки контролната дейност се увеличават жертвите сред пешеходците. След 2013 година се констатира спад и по двата критерия с над 82%. Необходимостта от спешни действия в тази посока се обуславя и от формирането на непостоянна среда за безопасно движение /непрекъснати промени в законодателството, икономическа, политическа и социална нестабилност/. Спада на загинали пешеходци в периода 2015-2016 година и след това увеличение на загиналите с над 333% потвърждава това заключение. След активна контролна дейност до 2013 г. са постигнати сравнително приемливи резултати.

Тревожен и факта, че след 2016 г. започват да загиват пешеходци на пешеходни пътеки и извън населените места. През 2017 г. те са 17% от всички загинали. Затвърждава се извода, че средата е изключително нестабилна за движение на пешеходците. През 2014 г. и 2017 г. се наблюдават сериозно увеличение на жертвите, докато през 2015 г. и 2016 г. спада е значителен.

През изследвания период, също така се констатират постоянни промени на законодателството, като в началото на 2017 г. са промени над 100 текста в ЗДвП. Една част от тях са относими към предимството на пешеходците на пешеходни пътеки, сочат анализите на Института.

От там отчитат още тревожни факти.

След приемане на Стратегията броят на ранените не намалява, а расте, за да достигне до 9374 през 2016 г., от 8080 през 2010 г. През 2017 г. се констатира спад сред ранените с 7,4% спрямо 2016 г.. Въпреки спада за да се достигне прогнозния темп от Стратегията е било необходимо ранените да намалеят с още 1802 лица през 2017 г..

Ранените са с 1209 повече от прогнозата в Стратегията; в 2014 г. – с 1247; в 2015 г. – с 1749; 2016 г. – с 2324 и през 2017 г. – 1802.

Института за пътна безопасност със заявление по ЗДОИ е запитало Министерство на здравеопазването, колко лица са потърсили спешна медицинска помощ през 2017 г. вследствие ПТП. С писмо №93-00- 9/08.02.2018г. на МЗ е посочено, че пострадалите от ПТП потърсили помощ са 11216 лица през 2017 г. Според МВР ранените на пътя през 2017 г са 8680 души. Разминаването на данните за ранените при ПТП с 2536 лица е показател за необходимост от корекции при взаимодействието при управлението на Системата за Безопасно движение на пътя-БДП, пишат от Института.

Оттам анализират и административно-наказателната дейност на МВР.

През 2015 г. те са намалели с 39,2 % спрямо 2013 г.. През 2016 г. се констатира увеличение с 28,7% спрямо 2015 г., но установените нарушения през 2016 г. са по малко с 14,8% спрямо 2013 г.. През 2017 г. се констатира увеличение с 18,1% спрямо 2016 г..

Това е и най-голям общ брой АНД за изследвания период. В същото време съотношението АНД-загинали лица не се потвърждава. През 2013 г. загиналите са 601 лица , докато през 2017г. те са 682 лица/и за двете години установените нарушения са малко над 1 милион/.

Това заключение ни дава основание да направим извода, че относително високото нарастване на АНД през 2017 г. не е било достатъчно и затова е необходимо да се потърсят и други действия от страна на ръководителите на Системата за управление на БДП. До 2016 г., като основна причина за спада на АНД се посочваше намалението на служителите с правомощия по ЗДвП. През 2017 г се констатира увеличение и по трите показателя;ел. фишове, НП и фишове.

През 2017 г. установените с технически средства нарушения са най-много за изследвания период и въпреки това има 81лица загинали повече спрямо 2013 г.. Непостоянството върху контрол на движението в изследвания период се дължи, както на субективни така също и на обективни причини. Честите промени в ЗДвП, решението на ВАС от март 2014 г. да не се издават електрони фишове от мобилните камери на МВР, структурните промени в МВР са част от проблемите, пред които са изправени служителите на МВР; не може да бъде подминат и фактът за неефективно ръководене и организиране на дейността на полицейските служители през отчетния период, сочат данните на Института.

Оттам предлагат създаване на експертен орган за анализ, координация и взаимодействие, реформа в административното производство при установяване и санкциониране на нарушителите и създаване на пътна карта за развитието на безопасността на движенето по пътищата в Българя 2018-2020 година.

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here