Върховният касационен съд потвърди 5-годишната присъда на Живко Димов
Бивш общински съветник от „Атака“ в Силистра отива в затвора за 5 години за лихварство. Това съобщиха от Върховния касационен съд.
С Решение № 33/26.02.2018 г. по касационно дело № 46/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменява решението по в.н.о.х.д. № 447/2016 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено определеното на Живко Димов с присъда по н.о.х.д. № 182/2015 г. на Окръжен съд – Силистра наказание „глоба“ в размер на 8 000 лв., като намалява същата на 5 000 лв. Оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно.
Делото пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Живко Димов (бивш общински съветник от политическа партия „Атака“ в Общински съвет – Силистра) и на защитника му срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 182/2015 г. на Окръжен съд – Силистра.
Делото постъпва за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 206/02.11.2016 г. по к.н.д. № 857/2016 г. ВКС отменя решението на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 204/2016 г. и връща делото за ново разглеждане.
С първоинстанционната присъда Живко Димов е признат за виновен в това, че в периода 1998 – 2009 г. в гр. Силистра, без съответното разрешение, извършвал банкови сделки, за които се изисква такова по закон, като е предоставял парични заеми на различни лица, обезпечени с ипотеки на недвижими имоти, записи на заповеди или залози на вещи, срещу получаване на лихви и задължения за връщането им и от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 106 496 лв. – престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 г. и „глоба“ в размер на 8 000 лв. Осъден е да заплати сумата от 106 496 лв. в полза на държавата.
С новото въззивно решение на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като е отменен определеният вид на затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователни жалбите на подсъдимия и на неговия защитник, в които се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ тричленният състав на ВКС пише в мотивите си: „Няма основание да се приложи нормата на чл. 55 от НК при определяне на дължимото наказание „лишаване от свобода“, независимо от изтъкнатите в жалбата на защитника доводи за семейно положение и за това, че деецът бил земеделски производител, трудово ангажиран в „Нерон“ ЕООД и Общинския съвет на гр. Силистра. Обратното, именно предвид цитираните качества на дееца, с оглед на които той трябва да е блестящ пример за гражданско съзнание за семейството си и за своите съграждани, при отмерения минимален размер на наказанието „лишаване от свобода“ всякакво по-нататъшно намаляване би било проява на неоправдано снизхождение“.
Според ВКС степента на обществена опасност на извършеното от дееца се очертава и с оглед на обстоятелството, че подсъдимият не е имал никакво колебание да злоупотребява с липсата на правна грамотност на пострадалите лица, когато те са били притиснати от тежки житейски несгоди и не са имали възможност да бъдат достатъчно енергични и да се посъветват професионално, за да се противопоставят на престъпното му поведение.
По отношение на определената глоба от 8 000 лв., отмерена при предвиден размер в закона от 5 000 до 10 000 лв., върховните съдии приемат, че е необходимо да бъде намалена на 5 000 лв. В мотивите на ВКС е посочено, че след като лишаването от свобода е наложено изцяло на визирания в чл. 252, ал. 2 от НК минимум, т. е. при пълен превес на смекчаващи обстоятелства, то прилагането на нормата на чл. 54, ал. 2 от НК изисква същия подход и за кумулативно определеното наказание „глоба“. Това не важи за сумата от 106 496 лв., която деецът е осъден да заплати в полза на държавата, тъй като тя не представлява наказание „глоба“, а последица от ангажиране на наказателната му отговорност и е съобразена с равностойността на приетия за установен предмет на престъпно посегателство.
