Магистратите заседаваха заради противоречие между между правилника и Закона за движение по пътищата
Максималната разрешена скорост за движение по магистрала бе окончателно решена от петчленен състав на Върховния административен съд. Магистратите заседаваха заради противоречие между между правилника и Закона за движение по пътищата. С тяхно решение, максималната скорост на водачи категория „В“ по магистрала е до 140 км/час.
„Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно отмени разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, която предвижда 120 км/ч максимална разрешена скорост за движение по магистрала“, съобщиха за пресцентъра на ВАС.
През април 2022 г. тричленен състав на Върховния административен съд отмени разпоредбата, тъй като беше открито противоречие между текста от правилника и разпоредбите в закона, който се явява нормативен акт от по-висш ранг. Съгласно Закона за движение по пътищата разрешената максимална скорост на водачи категория „В“ по магистрала е до 140 км/час. Впоследствие обаче Министерският съвет обжалва решението пред касационен състав.
Правилникът за прилагане на Закона за движение по пътищата е приет с Постановление на Министерски съвет № 36 от 05.03.1996 г. и е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 25 от 22.03.1996 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Но същият трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая е налице противоречие между оспорената разпоредба на Правилника и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Следва изрично да се отбележи, че при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по-висок ранг, т.е. прилага се законът. В случая обаче се налага изрична отмяна на незаконосъобразния текст, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това да нарушават правата на гражданите.
Върховните магистрати приемат, че с отмяната ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, както и по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност и предвидимост.
Задължението на правораздавателните и административните органи да прилагат по-високия по степен акт не означава мълчалива отмяна на по-ниския по степен акт, именно поради изискването за правна сигурност, за да е ясно дали съответният подзаконов нормативен акт е отменен или не, доколкото адресати на същия са не само правораздавателните органи, а в случая – всички граждани в качеството им на водачи на ПМС или на пешеходци.
