ВКС върна делото на Софийски градски съд, оправдал бившия футболист Александър Бранеков за хвърляне на паве по полицаи

На първа инстанция бе осъден за хулиганство, но градският съд го оправда. Според върховните съдии втората инстанция е пренебрегнала видеозаписите на полицията

ВКС връща на СГС за ново разглеждане делото срещу бившия футболист Александър Бранеков за хулиганство – хвърлено паве към полицейски кордон по време на протести. Това съобщават от ВКС.

С Решение № 79/23.02.2023 г. по наказателно дело № 109/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 4256/2022 г. на Софийския градски съд (СГС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Делото пред ВКС е образувано по касационен протест. С присъда по н.о.х.д. № 4696/2021 г. на Софийския районен съд Александър Бранеков е признат за виновен в това, че извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърлил паве към полицейския кордон по време на протестите на 02.09.2020 г. на площад „Независимост“ между сградите на Министерския съвет и на бившия Партиен дом (хулиганство).

Наложени са му наказанията „обществено порицание“ и „пробация“ с мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 г. и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 г. Оправдан е по обвинението деянието да се отличава с изключителна дързост. С присъдата на СГС е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е оправдан изцяло.

Съдебният състав на ВКС приема протеста за основателен поради допуснати пропуски в оценъчната дейност от страна на СГС, представляващи по своята същност липса на мотиви, което определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, водещо до отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.

За да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че липсват безспорни доказателства, че приложените и изследвани по делото видеозаписи отразяват събития, състояли се именно на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, че именно подсъдимият е лицето, обективирано на тези видеозаписи, които биха могли и да са подбрани кадри, както и че подсъдимият хвърля предмет, неустановен категорично по вид.

В основата на своите изводи за липса на доказателствена обезпеченост на обвинението СГС е поставил единствено заключението на назначената от първия съд повторна експертиза. Самите експерти сочат, че в изследваните от тях записи не се наблюдават индикации за камера, дата и час. Обектът на тяхното изследване е диск, съдържащ два файла, който е предоставен от МВР-СДВР. В съпровождащото оптичния носител писмо изрично е посочено, че той се състои от видеозаписи от камери за видеонаблюдение, находящи се в района пред площад „Народно събрание – 2“ за времето от 11.45 ч. до 12.15 ч. на дата 02.09.2020 г.

Тричленният състав на ВКС подчертава, че тази информация в писмото, изготвено от длъжностно лице при изпълнение на функциите му (чиято истинност не е опровергана), допълнително се подкрепя от показанията на полицейски служители, на бащата на подсъдимия, както и от обясненията на самия подсъдим.

От тях напълно непротиворечиво се установява, че изследваните записи касаят именно описаните в обвинителния акт факти, свързани с време и място на твърдяното деяние, както и че подсъдимият се е намирал на площад „Независимост“ именно на 02.09.2020 г. по обяд, наблюдаван до оттеглянето му към метростанция „Сердика“, когато е бил и задържан.

Според върховните съдии, за да приеме, че не се установява безспорно време и местоизвършване на деянието, контролираният съд е подходил избирателно, фокусирайки се върху констатацията на вещите лица за липса в записите на дата и час, но не е разгледал останалите доказателствени източници, изобилстващи от еднопосочна информация в тази насока. С този свой своеобразен отказ съдът се е лишил от възможност пълноценно да мотивира своя краен акт.

Селективен е подходът на съда и по отношение обективираното в експертизата, на която единствено е отделено внимание, а и по некоректен начин е представена в мотивите позицията на експертите относно визията на изследвания от тях субект и неговите действия. В своето заключение вещите лица са категорични, че в изображенията на заснетото лице и в снимки по предоставен доброволно от подсъдимия сравнителен материал е заснето едно и също лице. Според върховните съдии, ако наличното в този доказателствен способ бе разгледано от съда в контекста на съдържимото в показанията на полицейските служители – свидетели по делото, които са възприели изпратено им изображение на лице, хвърлящо паве по полицейски кордон като част от възприет от тях и видеоклип, както и издирването и непрестанното му наблюдение до задържането му – улеснено от разпознаваемостта му – ярка на цвят горна част на облеклото и висок ръст, той не би декларирал, че е налице съмнение относно идентификация на самоличността му.

Напълно обяснимата невъзможност на вещите лица да се ангажират с позиция относно теглото на предмета, изхождаща от ролята им на специалисти, изследващи видеозапис, а не налична у тях вещ, е фаворизирана от контролирания съд, без да се обърне внимание на кадрите с общ план от процесното събитие и настилката, на която се намират протестиращите и подсъдимият. Отделен е въпросът, че неяснотата в теглото на съответния обект не може априори да игнорира вида му при наличие на други характерни белези – например цвят, обем и форма. В заключението на експертизата вещите лица, изследвайки обективно представения им видеозапис, включително разположението на полицейския кордон и всички действия на подсъдимия, са категорични, че държаният от него обект е паве/павета.

Според върховните съдии превратността в тълкуването от съдебния състав на иначе недвусмислената позиция на вещите лица, че ръката, държаща този предмет, е именно на подсъдимия и всички налични на записа кадри сочат на негов замах, респективно създаване на движение по хвърляне на предмета, води и до порок в правно-аналитичната дейност на второстепенния съд.