Българин стои 14 години в плен на имотната и държавна мафия

Измамен с апартамент чака напразно толкова години да си получи поне част от парите

0
582
служби
Съдебната палата не е отцепена.

Абсурдна история за родно правосъдие, „люлински мутри“ и непостигнато възмездие

Стефан Ташев

14 години измамен българин, бивш офицер от МВР, чака напразно правосъдие и възмездие за преживените страдания. Уви възмездие има само в американските екшъни, но не и в България.

И най-важното у него гасне надеждата, че поне ще успее да си върне отмъкнатите с измама спестявания. Но за жалост е попаднал в капана на имотната и най-важното държавната мафия-полиция, прокуратура и съд. Които сякаш се грижат повече за здравето и добруването на бандитите, но не и за техните жертви.

Тази история я пиша за трети път-първите два пъти във вестник „24 часа“ през май 2004 г и януари 2009 г. Но за жалост за всичките тези години нищо не се е променило.

И М.Н., бивш офицер от МВР, остава да чака справедливост и парите си-някога през далечната вече 2003 г е дал общо 20 000 евро за покупка на апартамент в „Люлин“, който се оказва на човек живеещ в Гърция и „придобит“ с измама. Така М.Н остава и без жилище и без парите.

Измамничката, продала му жилището е осъдена затова, но хепиенд няма, както ще видите по-долу. И сега с лихвите измаменият добросъвестен купувач трябва да вземе над 110 000 лв, но това едва ли ще стане.

Четивото е подходящо за главния прокурор Сотир Цацаров, за омбудсмана Мая Манолова, за съдии, прокурори и полицаи.

Всичко започва през 2003 г. Тогава семейството на М.Н. решава да купи жилище за сина си. За да е всичко законно и изрядно търсят по обяви в агенции за недвижими имоти. Откриват подходящ апартамент в бл. 158 в „Люлин“. 

Продавач се оказва фирма „Акорд-97МВ“ на Валентина Николова, главна героиня в този сюжет. Според фирмата собственик на имота е мъж, който по-късно се оказва пазач в същото дружество.

Реално жилището е собственост на жена, която от години живее и работи в Гърция. Без тя да подозира, някой, 14 години по-късно все още неустановен фантом, е влязъл в системата „Български документи за самоличност“-БДС на МВР и е извадил копие на нейната лична карта.

Това не може да стане без служител на МВР, но никой реално при разследването не го е търсил.

С копието на личната карта на живеещата в Гърция българка друга жена, представила се за нея, „продава“ в кантората на нотариус Емануил Каракашев жилището си на пазача от фирмата на Николова.

Името на този нотариус нашумява след скандал с продажбата на общински имот от 14 дка в кв. „Стрелбище“ с фалшив подпис на тогавашният кмет на София Бойко Борисов.

Така „препран“ апартаментът е предложен за продажба.

При разследването по-късно пазачът разказва, че бил „помолен“ от Николова и съпругът й Димитър Николов-Митко Бомбата „да купи“ жилището и да бъде записан като собственик. Бомбата е бандит от „люлинската бригада“ на Йордан Гиздов-Данчо Малкия, за който ще стана дума по-долу.

Така на 26 септември 2003 г М.Н. сключва договор за покупко-продажба на апартамента със „собственика“ на имота.

М.Н. купува жилището за 20 000 евро, като предварително е дал капаро на Николова от 5 000 евро.

Седмица по-късно „продавачът“ на апартамента, явно от гузна съвест, се обажда на купувача, който е на почивка в Сандански.

Продавайте бързо жилището, то е с фалшиви документи“, казва пазачът на М.Н. Справка в Агенцията по вписванията доказва това, но вече е късно. Валентина Николова е прибрала парите и се е покрила. По-късно се оказва, че срещу Николова към този момент се водят СЕДЕМ дознания и следствия в няколко полицейски управления в София и столичната следствена служба за измами с имоти, препродадени с фалшиви документи.

Жертвата подава сигнал в Девето РПУ в София. Междувременно собственичката на апартамента се връща от Гърция след като няколко години въобще не е идвала в България и научава, че жилището й е продадено.

След жалбата полицията успява да задържи Николова едва на 5 декември 2003 г. Материалите за всичките й измами са предадени на Софийска районна прокуратура-СРП. На 11 декември Софийски градски съд потвърждава ареста й, като приема доводите на прокуратурата, че тя е с много висящи разследвания за измами и може да се укрие. Хепиендът сякаш е близо, но уви не.

Месец по-късно на 14 януари 2004 г. прокурор от СРП решава да освободи от ареста Валентина Николова заради „влошено здравословно състояние“-дископатия. Според прокурора е  отпаднала опасността тя да извърши друго престъпление на свобода. Тя излиза срещу гаранция от 1000 лв.

Нищо, че е открит свидетел на сделката с имота на М.Н.,който е готов да разкаже, че Валентина е измислила и извършила измамата. Пред съда е представен и документ от Националната следствена служба- НСлС, според който срещу нея само при тях има три дела.

А и самата Николова признава пред разследващите, че е взела капарото от 5000 евро, за да си плати парична гаранция по друго дело.

Първото е от далечната 1997 г за продаден имот по същата схема като с М.Н. на околовръстното шосе в столицата. На 22 януари 2004 г срещу нея и още шест души е образувано дело за отвличане и склоняване към проституция.

Хепиенд няма, защото тя получава присъда през 2006 г.от Софийски районен съд за измамата с апартамента на М.Н. И само за него.

Осъдена е окончателно на 3 г условно с 5 г. Изпитателен срок за причиняване на имотна вреда на жертвата в размер на 39 116 лв. Днес сумата, която тя му дължи е над 110 000 лв с лихвите.

Надеждата на пострадалия от измамата М.Н. да си получи парите удрят на камък. Той хем няма апартамент, собственичката му е доказала, че е неин, хем парите ги няма.

Опитите му да ги вземе чрез запор на имотите на измамничката се провалят заради бавните действия на съда.

Още през 2004 г. той моли Софийския районен съд-СРС да обезпечи евентуален бъдещ иск срещу Валентина за 20 000 евро, като и запорира жилищата на ул. „Богдан“ в столицата и във вилна зона „Симеоново-юг“. СРС допуска обезпечението през февруари 2004 г., но то влиза в сила на 14 май същата година. През юни обаче дамата подава жалба пред Темида, че още през април със съпруга си са продали собствеността върху въпросните имоти. СРС отменя обезпечителната заповед и жертвата обжалва пред Софийски градски съд, който чак в края на ноември 2004 г. отменя решението на СРС.

Това е достатъчно време измамничката да продаде или прехвърли всичките си имоти. По-късно става ясно,че само за няколко дни тя е „продала“ общо 16 имота в столицата.

За да протака съдебните процедури Валентина пуска искане до Софийска градска прокуратура-СГП да се възобнови делото срещу нея за имота продаден на М.Н.

Според нея СРС не е взел под внимание фалшифицираните данъчни оценки на имота от офиса на НАП в „Люлин“.

Искането е подкрепено от градския прокурор на София тогава Николай Кокинов, който праща такова искане до Върховния касационен съд-ВКС. Върховните съдии обаче го отхвърлят като неоснователно.

Пострадалият М.Н. води четиригодишна съдебна битка срещу Валентина с надеждата да си върне поне част от парите. Но греши,тя не се явява на делата, те се отлагат, а съдът го кара сам да си я търси. 11 пъти съдът нарежда Валентина Николова да бъде открита и доведена на делото от съдебна охрана, но служителите така и не я откриват нито веднъж на адреса й..

През това време неоткриваемата дама е записана на видеокамерите да се подвизава…..в Софийския районен съд и то не веднъж като адвокат. Абсурд..

Завежда изпълнително срещу Николова, но проверка на частен съдебен изпълнител показва, че на нейно име няма никакво движимо и недвижимо имущество. Така е и до днес.

Нищо, че Николава обитава луксозна кооперация на столичната ул.“Странджа“ в столичния кв. „Банишора“.

В тази кооперация по едно време се помещава и адвокатската и кантора. Да, правилно сте разбрали-измамничката с присъда и още осем висящи дела е регистрирана в Софийска адвокатска колегия-САК през 2007 г.

Чак след жалба на пострадалия М.Н. е отписана в края на декември 2008 г.

В същата кооперация на „Странджа“, която Валентина уж не притежава се разиграва истински екшън през април 2012 г.

Тогава в имота нахлуват маскирани спецполицаи. Те търсят съпругът на Валентина Николова-Димитър Николов-Митко Бомбата. Бомбата е стар бандит от „люлинския подземен свят“. Дясна ръка на Йордан Гиздов-Данчо Малкия, бивш личен гард на Иво Карамански.

Заедно с още девет души Николов напада на 12 ноември 1998 г. Край Елин Пелин ТИР, натоварен с електролитна мед. Пребиват шофьора, връзват го и отмъкват метала. Същата банда повтаря операцията след една седмица на магистрала „Тракия“ като нападат ТИР с електролитна мед на „Елкабел“-Бургас.

След втория грабеж бандата е задържана, но и така никога не е осъдена. Правосъдието явно обича семейство Николови.

Бомбата е сред седмината бандити, които нападат, ограбват, малтретират и насилват семейство Анчови от Чепинец. Нападението става на 31 януари 1998 г. То влезе в съдебните анали като се точи 18 години, заради мудното и бездарно правосъдие.

Нищо, че бандитите изнасилват двете дъщери на семейството ,едната на 11, а другата на 16 г и отмъкват 90 000 в пари и бижута. Нападателите са Димчо Димов-Полицая, тогава действащ служител на СДВР, Димитър Николов-Митко Бомбата, Борис Маринов, шофьор на ромския бос Христо Върбанов-Папата, Божидар Методиев-Лудия, Цвятко Ненов, Петър Стоянов-Президента и Ивайло Рангелов-Джинката. Последните трима заедно с Бомбата са от т.нар. Люлинска бригада крадци, грабители и касоразбивачи, които работят за боса Данчо Малкия.

През април 2012 г. Митко Бомбата е издирван упорито от полицията, заради дела срещу него в Софийския окръжен съд, на които не се явява. Отделно от това той има наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго дело в СРС.

Полицаите пристигат на ул. „Странджа“. Синовете на Николови им отварят вратата. Претърсването на жилището е без резултат, от беглеца от правосъдието няма и следа.

Ченгетата слизат в гаража и зад един от панелите в облицовката на стените откриват тайник, където се крие Бомбата. Той е заловен вътре.

На 5 април е закаран в Софийския централен затвор да излежи присъда по дело за грабеж от 1997 г. Но на 4 октомври 2012 г. е пуснат, защото присъдата му е изменена в условна. Две години по-късно обаче отново е зад решетките заради друга присъда от 3 години. През декември 2014 г обаче е пуснат в отпуск и „забравя да се върне“. Оттогава е обявен за издирване, но от него няма и следа. Две години по-късно е осъден на 10 години затвор за нападението над Анчови.

Към „бляскавата“ криминална биография на Бомбата могат да се добавят регистрациите му за опит за убийство, грабежи, измами, взломна кражба. През 2002 г прострелва няколко пъти 17-годишен младеж, за което получава присъда от 12 г. затвор.

Историята на семейство Николови-съпруг и съпруга измамници, е достойна за холивудски екшън, но с лош край за техните жертви. И за родното правосъдие.

А на жертвата М.Н. остава да пие една студена вода и да чака възмездие, което не се очертава в близко бъдеще.

Остава му да се надява на българското председателство на Европейския съюз след месец и половина. Примерно..

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here