Предвижда се отстраняване от длъжност на главния прокурор при сигнал срещу него за твърдяно престъпление!
Как така след като съдиите от Върховния касационен съд, няколко пъти пишат до НС, че у нас разследване на главния прокурор не може да има, поради липса на гаранции за независимо разследване и противоречие с Конституцията, ще се съгласят да разследват главния прокурор и ще се включат в списъците?
Решението по делото “Колеви срещу България“ пише, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор!
Механизъм за разследване на главния прокурор у нас няма и няма и да има!
Той е възможен само в сферата на психо-правото и правната патология!
Адвокат Росен Димитров
Новоизбраното 49-то Народно събрание бе свикано от Президента на 12.04.2023 г. и на същата дата от 10.00 часа проведе първото си заседание.
На следващия ден – Велики Четвъртък, последния работен ден преди Великденските празници, в 12.10 часа – последният работен час в деловодството на НС, с входящ № 49-302-01-20 от 13.04.2023 г. – Министърът на правосъдието Крум Зарков внесе одобрения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс.
Старата идея за съдебна реформа – разследването на главния прокурор!
Основен мотив за поредното внасяне (поне аз мисля, че е трето) е фундаментална и иновационна за българското (а и световно) право промяна. Тази промяна се състои във въвеждане на процедура по разследване на главния прокурор и неговите заместници, определена от казионните медии и национални телевизии като “съдебна реформа“.
В свое телевизионно участие (вече не помня в коя телевизия) вносителят и вероятен идеолог или само приносител на законопроекта – Крум Зарков заяви, че е направил незначителни изменения в предходния законопроект, внесен от него в последния работен ден на миналата година, а именно 30.12.2022 г., когато предходното 48-мо НС беше на смъртен одър и му оставаха броени дни до края на съществуването му.
Закономерно Парламентът умря, преди законопроектът да се роди и да види бял свят.
Тези (незначителни) изменения в законопроекта се наложиха след унищожителна и подигравателна критика (според мен втора по ред) на Върховния касационен съд (ВКС), който внесе становище по темата в НС. Казвам унищожителна и подигравателна защото ВКС стигна до там да задава риторични въпроси относно несъществуващи длъжности във ВКС, на които се предписват действия по разследване като “председател на наказателна колегия на ВКС“.
За всеобща радост в новия законопроект експертите са отстранили този недостатък като се предвидили правилната длъжност – ръководител на наказателна колегия на ВКС.
Необходимостта от този законопроект беше „брилянтно” обоснована и от лидера на партиите на промяната Кирил Петков. Това стана в сутрешния блок на БТВ на 13.04.2023 г. Според него нуждата от процедура по разследване на главния прокурор и заместниците му се налага (забележете), за да може съдебната система да заработи по-добре.
В настоящата статия законопроектът няма да може да се разгледа в цялост. Накратко той предвижда същото като предходния, който беше буквално “унищожен“ от цялата правна общност. Прав е министър Зарков, че промените, които са направени от края на предходното НС до началото на новото 49-то, са незначителни.
Премахната е видната и за неюристи отчайваща правна неграмотност – като функции по разследване на главния прокурор на несъществуващи длъжности и органи. Те вече са заменени от реални такива.
Обаче същината е непроменена. Отново разследващ ще бъде временно назначен прокурор, който ще е върховен съдия или съдия с ранг на върховен, който ще ръководи разследването. Отново този първостепенен “разследващ“ ще се ръководи от друг временно назначен за прокурор, като втора инстанция, който вече ще е само върховен съдия. Няма промяна и на това, че тези временни прокурори по разследването ще се назначават във Върховна касационна прокуратура, която ще реализира разследване, въпреки че по закон няма разследващи правомощия.
Но пък министърът на правосъдието си е предвидил извънредни права!
В чл. 411, буква А ал. 6 от НПК Крум Зарков си е предвидил правомощие, в случай че има данни за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт от страна на главния прокурор, които не съставляват престъпления, прокурорът по разследването на главния прокурор да изпрати материалите по преписката на Министъра на правосъдието.
Не ме питайте какво ще прави министърът по преписката, след като я получи! Седем пъти четох и не разбрах! Вероятно се досещате, че няма и как да не се предвиди и възможност за отстраняване от длъжност на главния прокурор!
Разбира се, че това е предвидено! Създава се нов чл. 230 буква А в НПК. Съгласно тази разпоредба прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, прави мотивирано искане до Пленума на ВСС за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор.
Нали разбирате какво означава това? Каква е същността, смисъла и основна цел на законопроекта?
Още след подаден сигнал за твърдяно престъпление, извършено от главния прокурор, без значение дали е основателен или не, още преди да има произнасяне от съда по виновността на главния прокурор, той може да бъде отстранен от длъжност!
За това се предвиждат и по-малко гласове във ВСС. Достатъчно само 13 гласа, а не с 17 както е досега. Това е рецидивиращ законодателен тероризъм
Мотивите на министъра за промяната!
Естествено, основен мотив за този законопроект отново е изтърканото и абсолютно невярно въведено основание за липса на механизъм за ангажиране на наказателната отговорност на главния прокурор! Отново се неглижира Конституционният съд, според който всеки прокурор може да разследва главния прокурор.
Отново като мотив за въвеждането на извънредна и недопустима според Конституцията ни юрисдикция за разследване на лица според заемана от тях длъжност се изтъква Решението на ЕСПЧ по делото “Колеви срещу България“ от 2009 г., образувано по жалба от 2001 г. В това Решение няма и дума за невъзможност за разследване на главния прокурор.
Напротив! В Решението по делото “Колеви срещу България“ пише обратното. То е, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор. Параграф 127 гласи следното:
“От февруари 2007 г., на теория всеки прокурор или следовател има право, без предварително разрешение, да повдигне обвинение срещу Главния прокурор, или да поиска от съответния съд заповед за предварителното му задържане, когато има достатъчна информация, че той може да е извършил престъпление. Както бе споменато по-горе, обаче, Главният прокурор може да отмени всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател.“
В параграф 128 пише и още:
“Главният прокурор, който е и съдебен служител, се назначава от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за един-единствен седемгодишен мандат. Преди изтичането на мандата му, спрямо него важат същите основания за отстраняване, както и за всички други съдебни служители. Той може да бъде отстранен от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.“
Уточнявам, че горното е за законодателството ни преди 24 години!
В настоящия момент главният прокурор не може да отмени решение на долустоящ прокурор, когато го касае лично! Според правилата на НПК всеки прокурор е задължен да си направи самоотвод, когато случаят го засяга лично или членове на семейството му! Главният прокурор не решава преписки и дела! Тоест министърът безумно съпоставя отношения преди 24 г., когато е образувано делото “Колеви срещу България“ със сегашни такива!
Отново като цел на “Реформата“ се изтъкват несъществуващи международни препоръки на Венецианската комисия.
Венецианската комисия никога не е препоръчвала механизъм за разследване на Главния прокурор. Истината е съвсем друга, но удобно преиначена, изкривена и манипулирано представена обществото. Истината е, че нашите “съдебни реформатори“ още преди настоящия министър на правосъдието изпратиха до Венецианската комисия писма с невярна информация. Тази невярна информация беше, че у нас липсва механизъм за разследване на главния прокурор, а той е всевластен, и всемогъщ. Естествено, няма как различните представители на тази комисия да са запознати с българското право и с решенията на Конституционния съд, за да препоръчват адекватни промени в правото на държава, което не познават.
Лъжата за препоръката на Венецианската комисия
Така бланкетно и механично Венецианската комисия отговори на тези писма. Отговорът беше в духа на получената информация, а именно: След като във Вашата страна няма механизъм за разследване на главния прокурор, е добре да се въдете такъв!
Това беше достатъчно за експертите по манипулация на обществото от съветски тип да представят този отговор като “Венецианската комисия препоръчва въвеждане на мерки за разследване на главния прокурор.
Достатъчно беше за армията от НПО-та, медии и големите национални телевизии да разпространят перфектната лъжа, че Венецианската комисия препоръчва това.
Обаче! Има нещо вярно в препоръката на тази комисия.
То е, че се препоръчва лицата, които ще разследват главния прокурор – съдиите от Върховния касационен съд, преобразувани като временни прокурори, да изразят писменото си желание да бъдат такива и да се включат в списъци!
От тук и големият, всъщност не толкова голям, въпрос е следният:
Как така след като съдиите от Върховния касационен съд, няколко пъти пишат до НС, че у нас разследване на главния прокурор не може да има, поради липса на гаранции за независимо разследване и противоречие с Конституцията, ще се съгласят да разследват главния прокурор и ще се включат в списъците?
Как нито един журналист в нито една медия не зададе този въпрос?
Ето защо такъв механизъм у нас няма и няма и да има! Това обаче не пречи от днес медиите отново да изнасилят общественото съзнание със “съдебната реформа“ на Крум Зарков, благодарение на която съдебната система ще заработи по-добре…
Перфектно, нали? Но само в сферата на психо-правото и правната патология!
Източник Росен Димитров – Адвокат в София
