От “промяната” искат да отнемат правомощията на президента за назначаването на шефовете на ДАНС и НСО и главният секретар на МВР
Димитър Стоянов, юрист, фейсбук
Рокадите в Българска банка за развитие, предприети от страна на служебния кабинет на Гълъб Донев, включващи назначени от Кирил Петков представители, доведоха до отговор от страна на „промяната“, които явно са решили да преминат във цялостна открита война срещу Румен Радев. Тоест срещу човека, на когото те реално дължат своето политическо съществуване.
Днес в Народното събрание са били входирани три законопроекта, чиито вносители са Кирил Петков и други депутати от ПГ на „Продължаваме промяната“ – за изменение на Закона за ДАНС, Закона за МВР и Закона за НСО. И трите законопроекта имат идентична цел.
Чрез тях се премахва правомощието на президента със свой указ да назначава председателя на ДАНС и главния секретар на МВР, а НСО се извежда изцяло извън неговите правомощия и преминава на подчинение на министъра на отбраната. Главният секретар на МВР се предлага да се назначава с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Същото се отнася и за председателя на ДАНС.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 КРБ президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България, а според чл. 100, ал. 2 КРБ президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
Това са негови функции и правомощия, които констутиционният законодател е предвидил да се изпълняват и мирно, и във военно време, както посочва практиката на Конституционния съд (например в Решение № 23 на КС от 1998 г.).
Дори само на първо четене „Продължаваме промяната“ са на път да сътворят нов конституционноправен казус, който при евентуалното приемане на трите законопроекта да стигне до Конституционния съд. Те имат много дълга традиция в своята война с Конституцията – започвайки от гражданството на Кирил Петков, през избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР, към скорошното решение по казуса с АПИ и пътните договори. Отнемането на конституционни правомощия на президента по този начин неминуемо крие основания за противоконституционност и не само по отношение на преките последици от разпоредбите. То противоречи на принципа за разделение на властите като водещ конституционен принцип.
На второ място идва политическия въпрос. По време на първия мандат на Румен Радев отношенията между него и правителството на ГЕРБ бяха повече от нажежени, ескалирайки по време на летните протести от 2020 г. Никога обаче, независимо от политическите конфликти, от ГЕРБ не са посягали на конституционно установените и законови правомощия на президентската институция, правейки ги оръжие на политическа борба.
Защото институцията е много повече отколкото лицето, което временно се помещава в нея. Днес Радев е президент, след известно време няма да е. Каква стабилност на институциите може да се очаква, след като погазването на Конституцията се превръща в ежедневна практика с цел политически дивиденти?
На трето място идва един чисто личен момент, който идва, ако не с благодарността, то поне с уважението и джентълменското отношение. Без Румен Радев Кирил Петков и Асен Василев щяха да са обикновени търговци на пробиотик от кокичета. И щяха да гледат Гранитна зала на Министерския съвет само на картинка.
