Големият талант не може да бъде оправдание за диктатура и желание да доминираш на всяка цена
Деница Сачева, фейсбук
В детството си живеех до театъра в Добрич и прекарвах всяко свободно време в него – и като зрител, и на сцената с останалите деца от детската театрална студия. За мен театърът беше важно училище – да чета, да мисля, да разбирам другия.
Най-голямото щастие беше да хвана нощния влак и да дойда на премиера в Народния театър в София. Във времената, в които свободата се усещаше в междуредието и само в импровизациите на актьорите и режисьорите.
В които театърът обединяваше, будеше, вдъхновяваше. Днес с тъга следя как Народният театър се оказа раздиран от омразата и разделението. Докъде стигнахме? 30 години след началото – политическата принадлежност отново да определя ролята?! Не талантът, а това дали мислиш като режисьора или не… Големият талант не може да бъде оправдание за диктатура и желание да доминираш на всяка цена.
В театъра винаги са работили хора с различни възгледи, но никога, както сега, не са се опитвали да се унищожат един друг публично заради инакомислие. Кой би дръзнал например да каже някога, че Народният театър е на БСП само защото големият Стефан Данаилов беше депутат от тази партия? Не само, че това не беше повод за омраза, а точно обратното – беше мост за постигане на общи национални съгласия. Да си спомним речта му в парламента, когато помогна на БСП да определи позицията си за НАТО. Големият талант намира начин да победи демона в себе си. Ако ли не успее – толкова по-жалко.
Народният театър винаги е бил и трябва да остане свято място, в което творци и публика в общо съпреживяване трябва да откриват и преоткриват света и себе си.
Желая успех на Evgeni Budinov на премиерата му другата седмица в Хасковския драматичен театър! Талантът ще победи омразата!
