С какво ще запомним безвремието от април насам, наречено „личен режим на Румен Радев“?

0
400
Снимка: фейсбук

Остава горчивото усещане, че 32 години преход са били напразни, демокрацията е деградирала в неосталинизъм

Недялко Недялков, Агенция ПИК

С какво ще запомним безвремието от април насам, което историята ще дефинира като „личен режим на Румен Радев“?

С гигантския скок на цените на тока, горивата и храните; с масовите чистки на професионалисти по политически причини; с уволнението на проф. Кантарджиев, проф. Балтов и проф. Богов; с обезглавяването на „Пирогов“ и „Александровска“; със спрения строеж на магистрала „Хемус“; с данъчния измамник – шеф на НАП; с министъра Остап Бендер (Кирил Петков) – гражданин на чужда държава; със системното газене на Конституцията; с моралния разпад на парламентаризма; с каруцарските обиди от трибуната на Народното събрание; с клеветите в стил „Информиран. нет“ на кюстендилската чочарка Мая Манолова; с импотентността на „партиите на промяната“; с „медузите“, „боклуците“, „болонките“; с 12-те тоалетни на Бойко Рашков; с подаръчния плик от един митничар за Пламен Узунов; с 500 К на Татяна Дончева; с четиримата неосъществени кандидат-премиери на Слави Трифонов; с терориста от метрото Светослав Трайков – съветник на министър на културата; с министъра на културата Минеков – разносвач на ковчези; с боса на фалшивите сайтове Бабикян – народен представител; с потулената истина за гибелта на военния пилот майор Валентин Терзиев; с потулената истина за смъртта на старши лейтенант Тодор Манчев от базата в Чешнегирово; с бежанските орди; с двойното покачване на битовата престъпност; с премиера Стефан Янев, трудоустроил децата си на сладка държавна работа; с новия „Шиши“ Ивайло Мирчев; с Иво Прокопиев, сменил Пеевски; с адвокатите на мафията, изживяващи се като съвест народна; с арогантните ДС-съветници на президента, които кадруват по всички етажи на власта; с репресията над български фирми по американския закон „Магнитски“; с черните списъци и „бившите хора“; с горчивото усещане, че 32 години преход са били напразни, демокрацията е деградирала в неосталинизъм, а животът ни – в чернобял кинопреглед от периода на култа към личността…