Новите лица ги видяхме с Кирчо. Провал, та провал
Петър Кичашки, фейсбук
Имам пет стотинки по отношение на обявяването на Васил Терзиев за кмет на София.
Стотинка 1: Васил Терзиев е успял (доколкото разбираме по публичните дитирамби) в бизнеса. Но не е участвал никога и под никаква форма в обществения дебат. Това е проблем. Няма успешен политик, включил се в политиката в зряла възраст, който да не е имал позиции по обществените въпроси. Това е най-големият проблем на Терзиев. Не може да си си мълчал и сега да очакваш подкрепа. Тези нови лица ги видяхме с Кирчо. Провал, та провал.
Стотинка 2: Васил Терзиев няма НИКАКЪВ политически опит. Никакъв. Зиро. Нада. Нихт. Няма една минута на публичния терен, няма една минута в държавна администрация. Да управляваш най-голямата община е предизвикателство, което изисква познаване на механизмите на държавната администрация. Да си мислиш, че щом си управлявал добре (примерно) частна фирма, значи автоматично ще управляваш добре публична институция, издава непознаване на публичните институции.
Стотинка 3: Кандидатурата му до момента е обявена с претенция, подходяща за всяко нещо, което правят градските либерали. Това е съпътствано винаги с известна доза високомерие. Тези хора считат, че публичните постове, за които се кандидатират, са им бащиния. Едва ли не им се полагат по рожденно право. Питайте Кирил Петков тоя подход какво му донесе на последните избори.
Стотинка 4: Да нямаш опит в политиката в днешно време е иди-дойди. Кирил Петков нямаше никакъв такъв опит, пък стана премиер, за ужас на просветената общественост. Но какво знае Терзиев за проблемите на София? Проблемите със застрояването, градската среда, липсата на паркоместа, задръстванията? Градската политика е различна от националната. В националната политика може и да си бърбориш общи приказки, но в градската такава се изисква познаване на локалните проблеми. Няма данни дали в това той има някакви познания. Значи няма.
Стотинка 5: Родата. Забележете, че го слагам на последно място, но е важно. В политиката има значение на „чий хора си“ особено като твойте хора са иманентно свързани с репресивния апарат на социалистическата държава. Вярно е, че децата не носят отговорност за действията на родителите си. Повярвайте ми, знам. Но не знаем той да се е отрекъл от родата си. Необходимо е да отговори дали не се е възползвал от нейните контакти, за да постигне бизнес успехите си. Това е важен и легитимен въпрос.
Докато Васил Терзиев не положи усилия да отговори на горните въпроси и да направи така че да изглежда убедително, неговата кандидатура далеч не е служебен победител на изборите в София. Ако ГЕРБ издигнат солиден кандидат, работата може много бързо да се разсъхне. Нека ги видим какви ще ги свършат. Но ако историята е някакъв индикатор, както съм казвал многократно, високомерие избори не печели. В момента от тази кандидатура лъха на брутално високомерие. Да видим дали това ще се преодолее или ще стане както обикновено.
