Хора като проф. Евгени Дайнов са вредни за т.нар. градска десница, защото плашат потенциалните избиратели извън малкото ѝ образовано и сравнително по-заможно градско ядро
Веселин Желев, личен блог
Хора като проф. Евгени Дайнов са вредни за т.нар. градска десница, чийто глас се опитват да бъдат. Вредни са, защото плашат потенциалните избиратели извън малкото ѝ образовано и сравнително по-заможно градско ядро.
Днес имаме нагледен пример как професорът разгонва възможните нови привърженици на самопровъзгласилото се дясно. Той нарича лева “хартийка за туземци” в свой статус във Фейсбук. Вероятно може и да го докаже, макар да признава, че финансите не са точно силата му.
Аз съм от хората, които искат България да се присъедини към еврото възможно най-скоро и вярват, че всички ще имаме само полза от това. Но никога не биха нарекъл лева “хартийка за туземци”. Независимо дали това е вярно, не бива да забравяме нещо елементарно: не можеш да наричаш хората, които плащат всеки ден с левове, “туземци” и после да очакваш да те подкрепят, че и дори да гласуват за тебе. И още – колкото и да е полезно за България присъединяването към еврото – то е голяма промяна за огромното мнозинство от българите, особено извън София и големите градове. Промяната създава тревожност, а тревожността настройва разтревожения подозрително, ако не и враждебно. Така той става лесна цел за антиевропейската пропаганда на “Възраждане” например.
Така радикалните проевропейци, които искат много Европа тук и сега, всъщност работят за евроскептиците и еврофобите, за Брезкзит, за Орбан, за Салвини, за Льо Пен.
Нацията “не е случайна измислица на историята”, казваше “господин Европа” (Жан-Клод Юнкер), един от отците на общата валута и първи председател на Еврогрупата (за цели осем години). Нацията, включително и националната валута, е удобната и топла утроба, в която всички сме родени и с която всички сме свикнали. Раздялата с нея е естествено да се изживява като шок. Затова тази раздяла трябва да се подготвя внимателно и с грижа към нейния обект.
Европа и партиите, които претендират да ни водят към нея, трябва да намерят по-привлекателни, по-убедителни и най-вече – по-малко плашещи и отблъскващи лица у нас от проф. Евгений Дайнов.
