В кризата на повърхността изби вирусът на подлостта и арогантността с характерни симптоми: цинизъм, вулгарност, клевета, лъжа, провокация

0
178
Радев с шефката на БСП Корнелия Нинова

Големи простотии изръси за съжаление и главният „опозиционер” – президентът Румен Радев

 

Александър Йорданов

коалиция
Александър Йорданов

НЕУДОБНИ ДУМИ: ДОБРИНАТА КАТО ДЪЛГ НА ЧОВЕКА

Отношението на българските граждани и политици към кризата, предизвикана от световната Covid-19 пандемия, разкри важни черти на националния характер. Показа ни що за хора сме, как разбираме живота, какво е отношението ни към ценностите на самото ни съществуване.

За съжаление на повърхността изби вирусът на подлостта и арогантността с характерни симптоми: цинизъм, вулгарност, клевета, лъжа, провокация.

Видях и чух нашенци, които не се спряха дори пред новините за смъртта – у нас и по света, да хулят хората, които вложиха огромни усилия да преминем по възможно най-безболезнения начин през това световно бедствие. Политици от опозицията се опитаха да извлекат и от тази човешка трагедия политически дивиденти, като нападаха по отвратителен начин не само правителството, но и всички ангажирали се да помогнат с работата си в Националния оперативен щаб. Избиваха комплексите си.

Големи простотии изръси за съжаление и главният „опозиционер” – президентът Румен Радев.

Говореното на Корнелия Нинова бе очаквано погрешно, видно от сриналия се много бързо рейтинг на нейната партия. Бе странно, но е факт, че политици и симпатизанти на извънпарламентарната „Демократична България” повтаряха всички опорни точки на социалистите и конкретно на лидерката им Нинова. Така в публичното възприемане говоренето на тези две политически сили – парламентарната БСП и извънпарламентарната ДБ, се възприе като едно цяло.

Но в същия дух, сякаш се бяха наговорили предварително, се изказваха и феновете на шоумена Слави Трифонов, лидерът на проруската партия „Възраждане” Костадин Костадинов, неуспялата кандидат-кметица на столицата Мая Манолова, справедливо изхвърлената от съдебната система бивша съдийка Румяна Ченалова и др.

В последните дни се прояви и радостно превъзбудената от гибелта на хора при терористичния атентат в САЩ на 11 септември 2001 г. журналистка Миролюба Бенатова. Флагман на провокационното говорене стана т.нар. сполучливо „Божков ТВ”, заради активното й участие в провокацията срещу футболния клуб „Левски” и премиера на страната, организирана от укрилия се от правосъдието хазартен бос Басил Божков – част от „паралелната“ държава. Връх на неадекватност постави и изпълненият в Съдебната палата ритуален танц в подкрепа на марихуаната.
И какви само лъжи се сипеха за отнетите „права и свободи”, за „ликвидирането на демокрацията”, за „пленената държава”. Невероятна манипулация. И тя се развихри точно по светлите Великденски празници!

Но пък така стана ясно, че у нас към властта се стремят безскрупулни хора, които не се спират дори пред човешкото страдание, за да гонят своя политически успех.

Добрата новина е, че мнозинството от българите не ги припознават като алтернатива и като свои представители.

Това проличава вече от социологическите проучвания. А добре известно е, че когато опозицията пренебрегне социологията, както постъпиха от БСП и от т.нар. градска десница на миналите парламентарни избори, политическата катастрофа е на една ръка разстояние.

Същевременно традиционното за българите недоверие към управляващите, този път и най-вероятно като резултат от адекватните действия на сегашното правителство, не стана факт. Наблюдава се точно обратното – повишаване на доверието. Може би, защото хората видяха министри, които работят от сутрин до късна вечер, действат изпреварващо в кризисна ситуация, вслушват се в исканията на гражданите, не се спират да пътуват до всяка проблемна точка в страната, отговарят по всяко време и открито на всички зададени им въпроси, включително и на най-провокативните. Инициативни са. Предлагат ефективни решения. Всъщност гражданите видяха европейско политическо поведение в действие.

А от действията на опозицията останаха с впечатление за неизживени комунистически и балкански поведенчески комплекси.

Разбираемо е, че за мен бяха интересни главно позициите на Съюза на демократичните сили. Констатирах, че всички изявления на неговите лидери – д-р Румен Христов, д-р Антон Койчев и др. бяха добре обмислени, професионални, принципни, отговорни и най-важното – стоплени от човещина, от доброта, от разбиране на сложността на ситуацията през която преминахме. А направените предложения показаха, че никога не трябва да се подценява тази политическа сила.

Винаги съм споделял разбирането, че в политиката трябва да участват добри хора.

В нея не би трябвало да се подвизават злобари и циници, бездушни нарциси, сеячи на омраза, служители на злото, дребнави популисти и агитатори на чужди на националните интереси. А точно такива черти, за съжаление, разкриха доста опозиционери през тези дни на здравно и политическо, но най-вече на морално изпитание. И доказаха, че гражданите явно с право не са ги допуснали преди три години до управлението на страната, а някои от тях дори са оставили и директно извън парламента.

Наблюдавах с любопитство как нескопосни журналисти проявиха невероятна несхватливост. По стотици пъти им се обясняваше едно и също и те пак не вдяваха. Това бе уникално преживяване.

Достойни личности и слава Богу, че ги има у нас, като проф. д-р В. Мутафчийски, проф. д-р Т. Кантарджиев, доц. д-р Д. Димов, доц. д-р А. Кунчев и др. бяха унизявани, подигравани, станаха обект на просташко заяждане.

Същото бе и проявеното опозиционно отношение към премиера Бойко Борисов и най-ангажираните със справянето с кризисната ситуация министри. Вече повече от два месеца те понасят гаври, провокации и инсинуации, клевети и лъжи. Издържаха стоически, останаха при истината, но понякога и това е нормално за нормалните хора, не успяваха да останат безмълвни пред наглата посредственост.
Сега ги обвиняват, че си били „изпуснали нервите”. Естествено е, че ще дойде и такъв момент. Това не са комунисти, правени от желязо. Това са живи хора, а не студенокръвни змиорки, съскащи на политическата поляна.

А най-ужасяващо бе, че представителите на опозицията, вместо да се обърнат с лице към човещината по време на цялата криза, говореха само и единствено за пари и за „даване” от държавата. Ореваха орталъка за пустите им опустели кафенета, кръчми и хотели. Апокалипсис нарисуваха. Няма да се случи. Икономическа катастрофа у нас няма да има. Отлага се. Ще пропаднат и тези опозиционни прогнози.

Отидоха си хора. А можеха още да поживеят. Отидоха си лекари. А можеха още да лекуват. Какво човешко достойноство трябва да притежаваш, за разлика от нашите опозиционни политически мижитурки, за да застанеш на първа линия в борбата с жестоката пандемия, знаейки, че ти можеш да бъдеш следващата й жертва. А точно това сториха български лекари, медицински сестри, санитари и доброволци. Нима ще им се отблагодарим като утре дадем властта на тези, които цинично хихикаха и се гавреха със страданието, с техния денонощен труд, които от мухата правеха слон, които лансираха теорията за „стадното заразяване”, но нито за миг не свалиха маските от лицата си.

Историята ни припомня, че неведнъж нашият народ сам е давал властта на безчувствени и студени хора, лишени от елементарно чувство на човещина, на състрадание към болката на ближния. И тогава те ни „разкатаваха фамилията”. След това години наред излизахме от „трапа”. Нима ще допуснем и сега така да стане?

Очевиден е меракът на БСП да се върне на власт. Но да стори сама това тази партия не може. Необходими и са другари – партии патерици.

Ще ми бъде любопитно да видя коя ще бъде партията, която ще изиграе тази роля в следващия парламент. Социологията отсега ни казва, че и в него ще има две основни политически сили – управляващата днес ПП ГЕРБ и БСП. Въпросът е коя от тези две партии останалите парламентарно представени партии ще изберат за партньор. Би било позор, ако след всичко което преживяхме, чухме и видяхме, те да подадат ръка на партията на Корнелия Нинова и на нейния площаден глашатай Румен Радев.

В заключение искам да припомня, че преди 20 години в полския град Гданск световноизвестни интелектуалци – историци, публицисти и защитници на правата на човека, между които проф. Норман Дейвис, Анджей Вайда, Кшищоф Зануси, Агнешка Холанд, свещеник проф. Бруно Форте и др. приеха „Харта за дълга на човека”.

Тя бе адресирана към всички, които споделят ценностите на човешката солидарност и общото добро. Защото ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Задълженията на човека представляват този етичен кодекс, който никой не принуждава да бъде изпълняван, но без който не е възможно да съществува доброто на този свят. Всеки човек носи “отговорност за общото добро”. И всеки е длъжен, според възможностите си, да зачита свободата, достойнството и разбиранията на всички хора.

Създателите на Хартата напомниха тогава, че свободата на словото, свободния достъп до медиите и правото на публикуване не освобождават, а точно обратното – задължават да се говори истината. Казаха още, че “сферата на частния живот, свързана с достойнството на човека, както и професионалните тайни, трябва да внушават респект в обществения живот”. Защото границата на свободата на словото, прокарана от съвестта, е доброто име на другите. И точно това е „нещото”, което българските опозиционери, а и някои журналисти, забравиха през последните месеци. А може би и никога не са знаели.

Почитта към живота, търсенето на умереност във всяко човешко действие, доброто и благото на семейството, специалните грижи за деца и възрастни, за всички, които се нуждаят от помощ – това са основни елементи на моралния човешки дълг и солидарност.

ДОБРИНАТА Е НАШ ОСНОВЕН ЧОВЕШКИ ДЪЛГ. И тя придобива още по-голямо значение днес, когато повече от всичко ни е необходима солидарност, разбирателство и единодействие като народ. Всъщност, колко е просто всичко: да бъдем добри хора! От добри хора стават добри политици, лекари, учени, учители, строители, земеделци, поети и писатели, журналисти, бизнесмени. А от лошите? Няма да кажа, както някога е казал изнервеният от тогавашните „журналисти” млад поет Христо Ботев: „доброму добро да прави, / лошия с ножа по глава…” Друго време е днес – XXI век. Така днес не се говори. Днес е време само за добри дела, за добри хора.

/от фейсбук/