Големият мерак на Радев и 5-те сценария след изборите напролет

0
835
парламент
Снимка: архив

„Програмно-експертните правителства” са рожби на задкулисието. Сърбали сме вече попарата на кабинетите „Попов“, „Беров“ и „Орешарски“

Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

НЕУДОБНИ ДУМИ: С МИСЪЛ ЗА ДОБРОТО НА БЪЛГАРИЯ!

Ако не беше ужасът от ковид пандемията, то със сигурност щяхме да се смеем на воля. Защото вече е ясно, че „протестърите” наши – „Отровно трио” и тути кванти, нищо не постигнаха. Годината си отива, а нямаше оставка, нямаше служебно правителство, нямаше и предсрочни избори. Дори сега ще има пазарлък, ако може изборите през топлото време да бъдат, та поне още някое и друго „народно въстание” да се вдигне. Че зимните въстания нещо ги хвана липсата. Язък за похабените яйца, за рибките нещастни изсипвани на паважа, за унищожената за плакатчета хартия (ало зелените, дървесина е било това!), за изльоканите сред боклука и смрадта на Орлов мост бирички.

Коледа е време за спомени, но едва ли бих си припомнил протестърските безумия, ако и до мен не достигна информацията, че кандърдисванията между протестърите за обединено явяване на изборите са зациклили. Първо казаха, че се водят разговори, сетне се размечтаха за „управленски мандат” (помня добре това изказване на лидера на ДСБ Атанасов), а сега чета, че дори тримата от „Отровното трио” са се изпокарали помежду си. Ултиматумчета един на друг си поставят. Но затова пък „Боеца” е в добри ръце. Ще го бъде. Защото няма въстания без „бойци”, нали?

И сега какво следва? Следват парламентарни избори, т.е. нещо нормално при демокрацията, за което нямаше нужда да се вдигат „народни въстания”. По-голяма би била файдата, ако „въстаниците“ бяха засадили в някой столичен парк по едно дръвче, та белким израсне гора, та за следващите „въстания“ да има къде да отмарят на сянка между „сраженията”. А не както беше тая година – да седят на напечения от знойното слънце паваж или на стъпалата на Българска народна банка. Но пък им признавам оригиналността. Друго си е да отмаряш в близост до парите.

И така, изборите

Ако наистина сме европейци и познаваме българската конституция, би трябвало да знаем, че партията, която спечели парламентарните избори, ще получи възможност да състави правителство. Европейската практика е лидерът на тази партия да бъде кандидат за премиер. Според данните, които ни поднасят вече социологическите агенции, като победител на изборите се очертава партията ГЕРБ. Неин председател е премиерът Бойко Борисов. Ако социологията не греши и ако се следва доминиращата европейска практика, то той ще бъде политикът, който ще получи възможност отново да състави правителство. А моята прогноза е, че за целта ще търси подкрепа от други партии в парламента. Получи ли я, това ще означава, че в България вече има истински европейски партии, които могат да загърбят своите тяснопартийни интереси в името на националния интерес. А той ще бъде и общоевропейски, защото нашият Европейски съюз нищо не печели от дестабилизирани държави членки.

Ако обаче Борисов не успее, то мандатът за съставяне на кабинет според конституцията ще „гушне” заелата на изборите второто място партия. Очертава се, според социологията, това да е БСП. Така Корнелия Нинова ще получи шанс да стане премиер на България. Отсега можете да си я представите в тази й роля. Тя вече показа, че може да язди кон, че я бива за санитарка, че може да отлюспва от партията си дори „верни другари”, оправила си е отдавна и материалното положение.

Но въпросът е коя друга партия ще подкрепи БСП. Най-напред е логично да се сетим за ДПС. БСП и ДПС са стари партийни дружки. Управлявали са заедно. Защо да не го направят отново? Ще бъде наистина оригинално и „приносно“ за демокрацията: Нинова –премиер, а Карадайъ – председател на парламента. Но тая работа – премиерството на БСП, само с ДПС няма да стане. Ще са нужни още мераклии.

Но нима ВМРО и НФСБ ще се каращисат с ДПС и БСП? Това да го видя няма да го повярвам. А може би това ще стори „Има такъв народ” на изгрялото ново политическо „слънце” Трифонов? Или „Демократична България” на Атанасов и Иванов ще дадат рамо на Нинова? Знам, че водени от естествено присъщата им проклетия те наистина са в състояние да подкрепят Нинова. Не случайно тя от месеци флиртувала с тях. Не ги напада, не ги кори, приема ги като „свои хора”, като опозиция. А и техният евродепутат и мой колега Кънев, отдавна бе заявил, че предпочита за съвместно управление „модерната левица“ и съвсем наскоро демонстрира чудесно разбирателство със социалистката Йончева в Европарламента ( помним инициативата им за позорната антибългарската резолюция!). И все пак, не вярвам ДБ така явно да се орезилят.

Кои тогава остават? Остава Мая Манолова и нейната нимба – „Отровното трио”. Те имат всички основания да подкрепят БСП, но пък социолозите не им дават шанс да прескочат „бариерата”. Фалстарт.

Логиката, както би рекъл „инспектор Стрезов” (младите едва ли знаят кой е той!), реши, че Корнелия Нинова няма да я огрее премиерство. От което следва, че мандатът за последния „трети опит” ще бъде връчен от президента Румен Радев на някоя от останалите парламентарно представени партии. Тук вече ще си каже думата „мъдростта” президентска. Възможно е мандатът да грабне Карадайъ или Трифонов, Атанасов или Иванов, ( ако се разберат помежду си) или Каракачанов. Но отсега е ясно, че нито един от тях не може да стане премиер, ако не получи подкрепа от ПП ГЕРБ или от БСП. С други думи… ялова работа!

Има двама известни политици у нас – Иван Костов и Ахмед Доган, които винаги са препоръчвали съставянето на т. нар. програмно-експертно правителство.

Според Конституцията такова правителство няма, защото законодателят е предположил, и то основателно, че няма правителство без програма и експерти. И ако е имало спорове, то те винаги са били за съдържанието на програмата и качеството на експертите.

Философията на Костов и Доган винаги е била една: „национално съгласие”. Споделяха я още д-р Желю Желев, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски. Заради това пусто „национално съгласие” нямаше реална декомунизация чрез лустрация на номенклатурните кадри на бившата БКП и ДС. Именно те и техните наследници днес са икономическите господари на България, а сега явно имат мерак отново и за политическо господарство. А най-лесно такова се осигурява чрез „програмно-експертно правителство” на националното съгласие.

Точно тази идея разви в предновогодишното си слово в края на 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Обясни той тогава, че на България е нужен „програмен кабинет за ускорено догонващо развитие” и „по нов начин да се реорганизира властовата система на държавата”, защото „бизнеса определя политиката, а не обратното”. Колко е „лесно” наистина! Известни са ни вече „големите бизнесмени“, олигарсите наши. Нека ги оставим, казва ни Доган, да правят политиката и всичко ще бъде наред.

Иван Костов също многократно е изразявал идеята за „програмно-експертно правителство”. Запомнил съм формулировката му от 2014 г. : „Ще трябва програмно правителство плюс широко съгласие.” А още през май 1997 г. от парламентарната трибуна той бе заявил: „Ние искаме да затворим страницата на безмислената конфронтация… Ние вярваме, че основното средство за лечението на страната е търсенето на национално съгласие по всеки конкретен въпрос.“

Тогава, спомням си това добре, веднага го подкрепи лидерът на БСП Георги Първанов: „Управление чрез максимално съгласие – това е нашето разбиране за формулата на успеха днес.“

Истината е, че всички „програмно-експертни правителства” са рожби на задкулисието. На политическото и бизнес задкулисие. На „сцената” се кълчат кукли на кунци, които услужливи журналисти наричат министри. Но решенията на такива правителства се вземат от политическите шефове и олигарсите зад кулисите, в сянка. Така те получават всичко, без да носят никаква отговорност. Затова и най-големи мераклии за „програмно-експертни” правителства са били винаги нашите олигарси, както и бандюги от всякакъв калибър. Сърбали сме вече попарата на такива „програмно-експертни” правителства с премиери Димитър Попов, Любен Беров и Пламен Орешарски. Гюрултия голяма беше, но оправия никаква. Затова аз съм противник на „сценария” с „програмно-експертно правителство”.

Тогава какво правим

Ако никоя от партиите, които ще влязат в следващия парламент не успее да състави правителство, ако и партийните комбинации в него се окажат неуспешни, то тогава „късметът” ще се усмихне на президента. За него той отдавна си мечтае – да състави и води за носа, пък дори и само за два-три месеца, служебно правителство. Голям му е меракът за такова правителство. Това всъщност е мерак да няма парламент, да няма приемане на закони, да не му се пречкат пред очите никакви депутати-редници. Случи ли се това, ще отмине и лятото на 2021 година. И догодина през есента отново ще има парламентарни избори. Възможо е и заедно с президентските.

В Европарламента и в Европейската комисия такова „развитие” на политическата ситуация в дадена страна наричат криза. И изчакват да видят кога тя ще приключи. Посланието им в такива случаи обикновено е: „Пари няма, действайте!“ Но, дай Боже, до есента на следващата година, поне вирусът убиец да си е отишъл от България! Защото е ясно, че политиците ще останат.

Дума не споменах дотук за Съюза на демократичните сили. Но тези, които разбират от политика, знаят, че ние, сините, винаги сме били противници на вредните за България политически сценарии. Затова и на предстоящите избори СДС има шанс да стане антикризисен фактор. Това означава, че трябва на изборите да се явим във формат, предопределен от членството ни в Европейската народна партия. Изборът не е голям: трябва да бъдем с ПП ГЕРБ. Защото ДСБ – партията, която също като нас е член на семейството на Европейската народна партия, предпочете коалиция с партии, които не са от нашето семейство и дори са наши противници в Европарламента. Много им здраве тогава.

Важно е ние да си държим на европейското дясно. Убеден съм, че ще има и други партии, и граждански организации, вдясно от центъра, които ще поискат да постъпят като нас. За да не се губят избирателни гласове, да не се дава шанс на Нинова и компания да сънуват розови сънища.

При демокрацията гражданите решават каква нова година желаят: на безвремие и криза, или на стабилност, сигурност и развитие.

Важно е да се разбира, че с България игра не бива. Какво друго още да кажа? Мисля, че казах всичко: имената на възможните премиери, коалиционните комбинации, подсказах какво трябва да направи СДС. Винаги така правя: открито и навреме си казвам мнението. Мой учител в това отношение е политическият ми и житейски опит. Но уважавам правото на всеки да греши. В края на краищата, както гласуваме, така и живеем.

Ето ги изборите. Коледа ще мине, след това ще посрещнем новата година. А след нея се задават Васильовден, Йордановден, Ивановден, ще ни свие студът през февруари, но пък баба Марта за здраве мартенички ще ни върже и… ето, че дошли изборите. А може и да бъдат след 1 април – празникът на БСП! Но това ще реши президентът. Аз си казах мнението и затова сега излизам в заслужена коледна и новогодишна ваканция.