Лотариите остават само държавни

0
15
Снимка: архив

КС отказа да се произнесе по жалбата на адвокатурата срещу държавния монопол в лотарийния бизнес, тъй като е недопустима

Конституционният съд (КС) единодушно с 11 гласа не допусна за разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да бъдат „отменени“ промените в Закона за хазарта, с които през февруари на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол.

След измененията лицензите на действащите оператори, сред които компаниите на Васил Божков, бяха отнети.

През май адвокатурата оспори в КС разпоредбите, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.

Днес обаче КС обяви, че няма да разгледа искането ѝ и прекрати делото. Мотивът за това е ограничената от самата конституция компетентност на ВАдС да сезира КС. Той може да го прави само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

В случая според КС обаче са засегнати само права на юридически лица.

Ето част от мотивите на КС:

„Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията в съответствие с ролята им в защита на правата на гражданите, същата компетентност не следва да се разпростира по тълкувателен път до защитата на интереси, за които тези органи не са призвани да се застъпват. Противното би довело до приравняването им със субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които имат възможност да сезират Конституционния съд във всички хипотези на чл. 149, ал. 1.

Въпреки че правото на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4, е важен коректив на липсата на индивидуална конституционна жалба и осигурява своеобразен достъп на гражданите до конституционно правосъдие, то не може да се разширява по пътя на тълкуването извън неговото естество и да се превръща във възможност за отстояване на конкретни частни интереси.

Уредбата на социалните и икономическите права предполага по-широка свобода на преценка с оглед на разполагаемия ресурс на държавата, както и на необходимостта от засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални, здравни и други рискове, каквато е например хазартът. В тази сфера следва да се държи сметка за връзката на регулацията на социалните и икономическите права с провежданата държавна политика, определена от законодателя и да се зачита законодателната дискреция при разпределянето на публичния ресурс. В противен случай конституционният контрол би бил използван по недопустим начин за преразпределение на публични средства и в крайна сметка за пренаписване на политическия дневен ред“.