Бизнесът подкрепя мерките
До 2 г. затвор и глоба от 2000 до 5000 лева за нерегламентирано горене на отпадъци. Това гласят предложенията на ГЕРБ за промени в Наказателния кодексq с цел да се подобри качеството на въздуха, които бяха внесени в деловодството на Народното събрание. В по-маловажните случаи наказанията за нарушителите, които горят боклуци и замърсяват околната среда, ще бъдат пробация и глоба до 1000 лева. Кое наказание ще се прилага, ще преценява съдът.
„Нерегламeнтираното изгаряне на отпадъци е сериозен фактор за замърсяването на въздуха в населените места и представлява сериозен риск за здравето ни. Проблемът е наболял, тъй като през зимата нивата на фините прахови частици е над нормата. Това води до редица заболявания, основна уязвима група са децата. Затова е и нашата инициатива. Внасяме в раздел престъпления против народното здраве и против околната среда допълнение, като инкриминираме замърсяването на въздуха чрез изгаряне на отпадъци, отработени масла, предмети от каучук и пластмаса. Акумулираме наказанието затвор до 2 г. и глоба от 2000-5000 лв., а в по-маловажните случаи – пробация и глоба до 1000 лева“, анонсира шефката на правната комисия Анна Александрова.
Колегата й Красимир Ципов уточни, че преценката какво наказание да се наложи, е на съда. „Това е допълнение на съществуващите текстове на Наказателния кодекс, за които се налагат и по-тежки наказания за юридически лица, които управляват неправомерно отпадъци. Във внесеното предложение става дума за деяние, когато се замърсява въздухът и се горят отпадъци, и ще се стигне до санкции, когато се образува наказателно производство, докаже се това престъпно деяние, внесе се обвинителен акт в съда и съдът постанови съответното наказание. Преценката за наказанието дали да наложи лишаване от свобода, или глоба е на съда“, обясни той.
Кметът на София Йорданка Фандъкова призова законопроектът за инкриминирането на горенето на боклуци да бъде подкрепен от всички народни представители. Тя изтъкна колко сериозен е проблемът със замърсяването на въздуха и призна, че макар да се правят проверки и да се налагат санкции, горенето на отпадъци продължава, особено в някои столични квартали – „Красна поляна“ и „Слатина“.
„Ефектът от санкциите при юридическите лица е по-сериозен, защото там се правят редовни проверки. За горене на отпадъци на открито обаче не е толкова ефективно. Очевидно е, че само с актове и административни санкции, които често от физическите лица не могат да се съберат, няма как да се справим с този тежък проблем. Това наистина е ужасно за хората, които живеят в тези квартали“, каза Фандъкова и даде пример с два случая на горене на стара дограма в частни имоти през уикенда.
Тя подчерта, че усилията за по-чист въздух трябва да идват и от всички нас.
„Проблем с мръсния въздух има отдавна, да си спомним „Кремиковци“ и какво дишахме. Усилията да се справим с този проблем също са много отдавна. В същото време хората станаха по-взискателни. Всички искаме на първо място децата ни да са здрави. Ако искаме да подобрим качеството на въздуха, трябва да си дадем сметка, че всички ние трябва да се включим в този процес. Нито една институция и нито една мярка не могат да решат проблема. Той се решава постепенно с участието на всички. Първо трябва да се откажем да караме замърсяващи автомобили, да се откажем да се отопляваме със замърсяващи горива“, посочи столичният кмет.
В тази връзка Фандъкова припомни и програмата на общината за подмяна на отоплителните инсталации на 20 000 домакинства с по-екологични.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) застана зад идеята на управляващите да бъде инкриминирано горенето на отпадъци, като част от мерките срещу замърсяването на въздуха.
„Ще подкрепим такава мярка. Твърдото гориво, в частта горене на отпадъци, е престъпление. Кога ще бъде инкриминирано, беше въпрос на време. Според нас трябваше да стане много по-отдавна. Това е престъпление, което го няма никъде по света“, категоричен е изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
Той припомни, че мръсният въздух е проблем и за бизнеса. „Да вземем едно фармацевтично предприятие. Там въздухът трябва да бъде кристално чист“, даде за пример Иванов. „В София има много предприятия, в които работят хора. Представете си какво се случва на работните им места“, подчерта още той.
От КРИБ изразяват и подкрепа към обсъжданата възможност за завишаване на данъците за автомобилите, които замърсяват в най-голяма степен околната среда. „Основно правило в защитата на околната среда е „замърсителят плаща“, аргументира се Евгений Иванов.
