„Това, което се случва пред очите ни, е поругание на собствената ни народна памет. Ако не го разбираме, горко ни!“, пише свещеникът
Отец Владимир Дойчев, фейсбук
Никога повече бесилки в България!
Има ситуации, в които думите почти нямат стойност! Мълчи ми се, намирам смисъл и полза в онова, което умът произнася в своите скрити кътчета! И все пак, някои неща не могат да не се изрекат! Би било недопустимо! Преглъщах, преглъщах, но възмущението си остава в устата ми със седмици. Пиша чак сега, защото чаках да мине Богородичният пост. Простете…
Може би имам твърде силно чувство за символика. Но това, което се случва пред очите ни, е поругание на собствената ни народна памет. Ако не го разбираме, горко ни! Защото имаме за изобличители не други, а бащите си! Застъпниците си! Героите си! Самите себе си…
В центъра на София не могат да се издигат бесилки! Нито като протест, нито като знак, нито като изявление, нито като шега! Шегата със светините е обикновено кощунство!
В центъра на София не могат да се издигат бесилки, защото мястото там е запълнено! На метри от сегашните обесени чучела „висеше със страшна сила” един от най-почитаните ни сънародници – Васил Левски (дякон Игнатий). Оттам се отправи към Небето личността, станала образ на българската свобода! Бесилото се опита да убие родния ни дух! Затова всеки нормален човек би трябвало да казва, да крещи: Никога повече бесилки в България! В града на обесения не бива да се показват нови въжета!
В центъра на София не могат да се издигат бесилки! На метри от сегашните обесени чучела висеше великият сред архиереите Господни – св. Симеон Самоковски! Дори въжето и самото бесило не издържаха от възмущение пред варварското убийство на личността, станала образ на българската духовност. Затова: Никога повече бесилки в България! В града на обесения не бива да се показват нови въжета!
В центъра на София не могат да се издигат бесилки! Защото в този град беше обесен великият сред мъчениците – св. Георги Софийски Най-нови! Беше качен на въжето мъртъв, защото палачите му се страхуваха дори от бездиханното му тяло! Така беше направен опит да бъде убита българската храброст. Вместо това тя се превърна в молитвен покров за всички ни! Затова: Никога повече бесилки в България! В града на обесения не бива да се показват нови въжета!
Нищо и никой не е унижавал така българина, както бесилото! И нищо не е показвало светостта му така, както същата тази примка! И този символ не може да се превръща в гротеска, нито в желание за реванш! Иска ми се да го извикам: „Обесените” не могат да вдигат бесилки! Ако не разбирате това, не знам как ще имате дял с тези, които си спечелиха Небето със своето славно висене!
Същото важи за ковчезите! Нима нямате нищо, по което да плачете в тях, та да ги превръщате в присмех?
Същото важи и за призивите към „Народен съд”! Гласът на хиляди и хиляди страдалци се възмущава от тях! Още не сме осмислили жертвата им, а вече се връщаме към принципа на екзекуцията!
И не! Това не са думи за или против протеста! Изобщо не говоря за това! Нека всеки сам решава! Служението ми на духовник е да се моля за доброто на всички! Но понякога, покрай наглед важното, се случват неща, които имат несравнимо по-голяма тежест! Тежест, която отеква във вечността! Няма полза от добрите намерения, ако те са извършвани чрез кощунства! Това е гласът на съвестта и на историята!
Затова, ако наистина искате нещо добро – дистанцирайте се от тези, които строят бесилки и готвят народни съдилища! Дистанцирайте се от хората, за които София започва от вчера! И които не уважават нито нейните смърти, нито нейните възкресения!
София е град, който носи името на Бога. И е длъжен да Го прославя с дела на любов и почит, а не на омраза! София е град, който е умирал, за да живее, а не е живял, за да убива (или, за да имитира убийства). София е градът на Левски, на св. Симеон, на св. Георги и на много други праведници! Той е коридор към Рая. А за нас е чест да обитаваме в него! Ако помним още какво е чест…
