С какво е виновна на тези озлобени човечета армията? Защо мълчи президентът?

0
145
Министерството на отбраната

Обругаха Министерството на отбраната, институцията, която гарантира свободата и независимостта на държавата ни, която символизира българския боен дух и героизъм

Милен Михов Снимка: фейсбук

Милен Михов, фейсбук

ПОДМЯНАТА ПОБЕДИ ПРОМЯНАТА! Очаквано протестът вече няма нищо общо със своето начало. Всяка вечер телевизиите щедро ни показват едни и същи физиономии (няколко десетки на брой), които твърдят, че не са променили исканията си. Всъщност лъжат.

Всяка вечер шестват с изкривени от злоба лица и манифестират духовната си нищета чрез оскверняване на институции и символи на държавността. Яйца, домати, червена боя, символизираща кръв – това са изразните средства на малцината останали. Те са готови да осъдят, разстрелят и погребат всеки, който е над тях и значи е виновен за собствените им неудачи. Сигурно така утвърждават чувството за собствена значимост, за тържество на личното си его над властта, реда и закона.

Те не са виновни, те са тълпа. Отдали са се на страстите, които умишлено разпалват в тях няколко умели политически играчи. Те не искат нова конституция и нови правила, не искат обединителни каузи и стабилно общество. Искат власт сега и саморазправа с политическите им противници. Народен съд няма как да свикат, но могат да оплюят и дамгосат чрез тълпата всеки.

Не, не, не! Това не беше се случвало до сега – да бъде поругана армията ни. Враговете просто нямаха шанс, а българите обичаме армията си.

Вчера обаче, Те сбъркаха! Посегнаха на Българската армия, обругаха Министерство на отбраната, Институцията, която гарантира свободата и независимостта на държавата ни, която символизира българския боен дух и героизъм. С какво е виновна на тези озлобени човечета армията, в чиито редове са отдавали живота си в името на Отечеството нашите предтечи?!

И къде е нейният главнокомандуващ, президентът? Защо мълчи? Одобрява ли политиката на охрачване и омерзяване?

Да се разграничи от извършителите или да поеме отговорността – трети път няма.

Задавам тези въпроси като син на офицер и редови войник от Българската армия, който е служил честно под българското бойно знаме. Казвам всичко това и като член на Комисията по отбрана в НС, чийто председател е български генерал.