Ало, Харвард! Министър Асен Василев е нелеп в икономическата история

0
606
Снимки: фейсбук

Чудя се и се мая, на какво основание е решил, че „в края на 30-те г. Франция взема заем от България в златни левове“

Александър Стоянов Снимка: фейсбук

Александър Стоянов, д-р по история, магистър по история на европейската експанзия и глобализация в Лайденския университет

Фейсбук

Мислех си, че изненадите с „Франция тегли заем от България“ са приключили с онзи долнопробен фарс от 1907 г., който обиколи целия Фейсбук. Оказва се че греша. В свое интервю за платформата Клин/Клин, Асен Василев, представен като „преподавател в Харвард и СУ, бизнесмен в IT областта и бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков“ гордо заявява (виж приложения скрийншот), че „в края на 30-те г. Франция взема заем от България в златни левове, защото левът е една от малкото валути, която след Голямата депресия не е подложен на хиперинфлация.“

Сега, ако този човек беше просто бизнесмен, иди дойди. Но преподавател в СУ и Харвард, който е и бивш служебен министър, да е толкова нелеп в икономическата история е честно казано обидно. Интересно ми е, дали г-н Василев е запознат, че България изоставя златния стандарт след ПСВ и дори се налага временно да се закачи за долара в края на 20-те години на XX век? През 1933 г. са наложени допълнително ограничения в обмяната на левове за валути със златно покритие. През 1935 г., покритието на лева е допълнително намалено от БНБ поради финансовите проблеми на страната след депресията.

Същевременно, както е видимо от приложената схема, именно през втората половина на 30-те години, Франция започва да се стабилизира постепенно от Голямата депресия, а икономиката й бележи стабилен ръст между 1936 и 1939 г. особено в контекста на започналото превъоръжаване.

Та чудя се и се мая, на какво основание г-н Василев е решил, че Франция тегли заем от България, при това във вече несъществуващи към момента златни левове.

Онзи ден ми казаха, че историята била минала и нямало какво толкова да й се прави. Явно поне можеше да се чете, ама нейсе…