„Барометър“: ГЕРБ печели убедително изборите с 26.4%, втори са БСП с 15.8%

0
1158

Манолова под чертата, ИТН пред ПП

ГЕРБ-СДС остават първа политическа сила с 26.4%, второто място се запазва за БСП с 15.8%. Трети според проучването на „Барометър“ са ИТН с 13.4%, а четвърти – партията на Кирил Петков с 11.2%.

По всичко изглежда, че предстоящите избори ще бъдат безпрецедентни – не само защото са 2 в 1, но и защото избирателите за трети път през годината ще се опитат да изберат жизнеспособен парламент, който да съумее да излъчи правителство. В допълнение този вот ще е в разгара на най-тежката за страната ковид вълна до момента, като здравната криза и съпътстващите я мерки могат да се окажат най-важният фактор в предизборната кампания.

Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?

Българските избиратели вече гласуваха на два парламентарни вота през тази година. Априлските избори мобилизираха относително висок процент избиратели както в страната, така и извън нея, докато юлските избори бяха белязани от най-ниското ниво на избирателна активност в историята на демократичните избори в България. При предишни проучвания на нагласите, анкетираните демонстрираха добра мобилизация да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите вече не са толкова категорични. 43,3% са тези, които със сигурност заявяват, че ще дадат своя вот за парламент. Наблюдава се нарастване на дела на колебаещите се (11% по-скоро ще гласуват, а 7 по-вероятно няма да го направят). 38,3% са категорични, че няма да се включат в поредните избори.

Има няколко причини за разколебаването на избирателите. На първо място са ковид кризата и големият брой на заразени и починали през последните две седмици, които първосигнално активират инстинкта за самосъхранение у избирателите, като тези от тях, които са по-несигурни и по-малко мотивирани в електоралните си пристрастия, са по-склонни да гледат на отиването до урните като на дейност от второстепенно значение, която биха могли да пропуснат.

Усложненият машинен вот допълнително демотивира гласоподавателите, особено по-възрастните от тях, които не са убедени, че ще се справят с машините и се отнасят с подозрение към тях. Влияние върху самите изборни резултати ще окажат и текущите теми, вълнуващи обществото, като например дали и до каква степен учениците ще се върнат в училище.

Проучването на „Барометър България“ е проведено само на територията на страната и не е показателно за вота в чужбина, но намалелият брой заявления за гласуване зад граница е индикатор, че вотът в чужбина също ще е с по-малка активност, отколкото при изминалите избори. Допълнително активността ще спадне и при пресичане на т.нар. купен вот, като групите избиратели, склонни да продадат гласа си, просто ще останат у дома, като не гласуват за никого.

Въпрос 2: Ще гласувате ли на предстоящите избори за президент на 14 ноември 2021 г.?

Както и при предишното ни проучване, изборите за президент генерират относително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, макар че отново се наблюдава лека тенденция за разколебаване на избирателите. 50,5% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,2% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Нараства дела на тези, които по-скоро няма да отидат до урните – 5,4%. Категорично няма да го направят 36,6%.

Въпрос 3: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да, със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.

Седмица преди парламентарните избори, анкетираните не показват значителна динамика в решението си за кого да гласуват. Ковид кризата и мерките, свързани с въвеждането на зелен сертификат, не предизвикват сътресения в степента на подкрепа към политическите сили спрямо нивата, измерени в началото на предизборната кампания. Трябва да се отбележи обаче, че именно ковид кризата измести политическите послания от дневния ред и настоящата кампания към момента няма потенциал да повлияе на нагласите. Избирателите са много по-ангажирани с теми и проблеми, които по-скоро липсват от политическите послания – пандемията, здравната и икономическа криза, антиковид мерките.

Нагласите на избирателите все по-стабилно позиционират ГЕРБ-СДС като първа политическа сила след 14 ноември с 26,4%. Предстои да се види дали политическата изолация, в която партията е поставена, ще осуети съставянето на правителство с нейния мандат след изборите, но това не променя факта, че формацията е фаворит на най-голям процент от избирателите.

Според проучването БСП към момента се затвърждават на второ място с 15,8% подкрепа, като разчита и мобилизира своя твърд електорат. Като се има предвид профила на избирателите им обаче предстои да се види доколко ковид заплахата и машинното гласуване ще разколебаят част от избирателите на столетницата в изборния ден.

Анкетираните позиционират ИТН трети с 13,4%. И при предишните избори формацията се въздържаше от участието в предизборна кампания, но трябва да се отбележи, че при тези избори представителите ѝ са особено мълчаливи дори и в социалните мрежи, на които предимно разчитат. По този начин те определено не успяват да възстановят дори и от части загубената подкрепа, но към момента спадът при тях като че ли е намалил темпото си.

ДПС не отбелязват динамика в подкрепата към тях (11,4%), като разчитат предимно на традиционните си избиратели. Настоящото проучване не отчита гласовете, които движението ще привлече в чужбина, но в рамките на страната анкетираните ги нареждат на четвърто място.

„Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев се включи в политическия живот със заявката да бъде значим фактор в бъдещия парламент, като привлече широк кръг избиратели от ляво и от дясно. Към момента обаче може да разчита на подкрепата на 11,2 % от анкетираните, предимно с десни убеждения, като търпи и известно разколебаване сред избирателите си след решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков и доста противоречивите му обяснения по темата през последните месеци.

Седмица преди изборите „Демократична България“ не успява да мотивира избиратели извън кръга на обичайните си поддръжници с крайно либерални десни убеждения, жители на големите градове. В допълнение „Продължаваме промяната“ успява да „открадне“ гласове от тях, което допълнително утежнява ситуацията на партията, която по начало си поставя високата цел да е значим фактор в следващото управление. Към момента това изглежда трудно осъществимо с 8,1% заявили твърдо желание да гласуват за тях.

Броени дни преди вота ИБГНИ, които винаги са заявявали особено гласовито претенциите си към всяка потенциално управляваща формация, почти сигурно остават под чертата. С подкрепата на едва 2,9% от анкетираните те трудно ще прескочат изборния праг.

От друга страна ВМРО имат своите шансове да подобрят значително резултата си от предходните избори и дори да стигнат до парламентарно представителство. Партията, която е единствената националистическа формация, която може да се похвали едновременно със стогодишна история, утвърдени ценности и същевременно модерна позиция спрямо актуалните проблеми, успява са спечели подкрепата на 3,7% от респондентите.

Въпрос 4: За кой кандидат ще гласувате на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да, със сигурност“ и „По-скоро да“ на втория въпрос.

Седмица преди края на кампанията, Румен Радев продължава да заема водеща позиция с 44,6% подкрепа от анкетираните, макар и да търпи леки щети заради ковид мерките на служебното правителство и въвеждането на т.нар. зелен сертификат. Настоящият президент почти със сигурност няма да спечели президентските избори на първи тур и ще участва в балотаж.

Вторият участник при евентуален балотаж ще бъде Анастас Герджиков, издигнат от инициативен комитет и неформално кандидат на ГЕРБ. На първи тур настоящият ректор на СУ може да разчита на 27,3% подкрепа.

Останалите кандидати в президентската надпревара, остават доста назад в състезанието за подкрепа на гласоподавателите. Мустафа Карадайъ, който разчита на твърдата подкрепа на електората на издигналата го партия – ДПС, би получил 11,4% от гласовете.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, издигнат от инициативен комитет и неформален кандидат на крайно либералната десница, успява да мобилизира едва 6,4% от вота на анкетираните, като този резултат го оставя далеч назад спрямо кандидатите за евентуален балотаж.

Патриотичните формации също влезнаха в своеобразно противоборство в изборите за президент, което към момента печели кандидатът на ВМРО Милен Михов с 3,1% подкрепа – значително по-напред спрямо останалите кандидати на националистическите формации.