„Desebg.com“: Васил Терзиев показа, че не познава Закона за досиетата

0
170
Васил Терзиев Снимка: фейсбук

Той иска нещо, което обаче отдавна е направено – още с приемането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев отклони въпроса дали би дал достъп до документите в архив на ДС за своите близки, като започна да говори за необходимост от криминализиране ваденето на информация от досиетата, което отдавна е направено, за приемане на лустрация и за изграждане на музей за комунистическия режим.

Кандидатът за кмет на София на партията „Продължаваме промяната“, обединение „Демократична България“, партията „Спаси София“ и гражданската организация „Екипът на София“ показа, че не познава закона за досиетата и не е наясно със законодателното уреждане на този проблем. Незнанието му пролича в интервю в предаването „120 минути“ по BTV с водещ Светослав Иванов в неделя (2 юли 2023 г.), пише журналистът Христо Христов в специализирания сайт „Desebg.com“.

„Трябва да има отворен достъп до тези досиета (на Държавна сигурност, но в своя речник Васил Терзиев не използва този израз, б.а.) и трябва да се криминализира появяването на информация от досиета, която я няма в архива, за да се спре с всички тези машинации на досиета, които бяха изнесени, които се държат някъде удобно и се използват точно за шантаж“, заяви кандидатът за кмет, след като в публичното пространство стана известно, че негови близки са били щатни служители в ДС.

Г-н Терзиев иска нещо, което обаче отдавна е направено – още с приемането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, придобил известност като закона за досиетата.

Когато в края на 2006 г. ние, една част от активното гражданско общество и представители на медиите, водихме битка за приемането на работещ закон досиетата, едно от важните условия той да е наистина работещ, беше с него да се сложи край на черната търговия на досиетата и шантажирането на бивши сътрудници с тях (конкретният претекст за приемането на закона стана именно изборното вадене на досиета на журналисти и издатели от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, като целта беше да бъде „ударен“ журналистът Георги Коритаров, критикуващ министъра, б.а.).

И това беше направено – справка параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата, с който в Наказателния кодекс бяха приети редица нови разпоредби, предвиждащи солени глоби и затвор за злоупотреби с досиетата.

Ако дотогава можеше анонимно да се подхвърлят досиета и да бъдат публикувани в медиите, то от края на 2006 г. това бе преустановено, защото се наказва с глоба от 15 до 30 хил. и лишаване от свобода от 3 до 6 години.

Освен явното непознаване на тази материя от предприемача и бизнесмен г-н Терзиев, очевидно и екипът, който го съветва какви послания да оправя в публичното пространство, е некомпетентен по този въпрос и го поставя в неудобно положение.

Колкото до твърдението му, че „трябва да има отворен достъп до тези досиета“ (на Държавна сигурност, б.а.), то и това е направено с този закон, който успешно се прилага вече 17 години въпреки постоянните атаки да бъде отменен, а Комисията по досиетата – закрита.

Васил Терзиев засегна и друг аспект на неизвършената декомунизация – лустрацията.

„Постоянно се замита темата за службите, за репресивния апарат, и за да го решим аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията“, каза той.

По думите му това е направено в страните от Централна и Източна Европа през 90-те години, макар че не стана ясно какво разбира под лустрация, тъй като говорейки за нея заяви, че „продължава да се отваря врата избирателно, за да може да се шантажират определени хора. Това трябва да спре“.

Според него „досега това не се случвало, защото е било удобно, но е необходимо да се направи. И това ще покаже дали ние вече сме на път да стане едно нормално общество, да изговорим тази тема“ са думите на кандидата за кмет на столицата.

Г-н Василев, не е необходимо да се упражнявате по тази тема. Достатъчно е да призовете обединението „Демократична България“, което ви подкрепя за кмет на столицата, да внесе законопроект за „ефективна и решителна лустрация“, за каквато говори в своята програма още от 2021 г.

За съжаление вече от опит знаем, за политиците лустрацията отдавна се е превърнала в предизборна дъвка отколкото в решителна политика и битка. Примери много от 1997 г. – когато са в опозиция има определени политически сили вдясно, които я обещават, но дойдат ли на власт – забравят за нея.

Г-н Терзиев направи важен жест – отправи извинение. Според него е важно „да изговорим и останалата част, която не е само досиетата, но болката на хората, всичко, което им е причинено. Никой не се е извинил. Аз искам да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били в тези структури [на Държавна сигурност]“, заяви той. Този жест е достойна постъпка.

Той посочи още, че „трябва се направи музей за комунистическия режим, където да бъдат разказани тези истории. Хората да знаят какво се е случило на пострадалите и да може да се погрижим като общество, разбирайки тези травми никога това да не се повтаря“. И декларира, че ако спечели мандат такъм музей ще се направи.

Да, това е чудесно да се чуе, но още по-чудесно щеше да е, ако го бяхме чули като цел при издигането на кандидатурата му.

Всичко това г-н Терзиев го изговори, след като не отговори на въпроса на водещия Светослав Иванов дали би дал достъп до документите в архива на ДС на своите близки, което бе поискано с отворено писмо от мен.

За него „тук е по-важен другия въпрос, който е доста по-системен. Според мен трябва да прочетем цялата страница, за да може да завършим главата“ с тези думи той отклони конкретния въпрос дали би дал достъп. Очевидно е, че няма да го направи, пише журналистът Христо Христов.