От институцията отново припомниха, че предоговаряне може да има само в изключителни случаи
Българските власти още не са внесли искане в Европейската комисия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, каза в отговор на БНТ говорител на ЕК.
От институцията отново припомниха, че предоговаряне на плана може да има само в изключителни случаи и държавата, която го иска, трябва да докаже, че повече не е в състояние да изпълнява части от него или целия план поради обективни обстоятелства.
Още в петък от ЕК обясниха за БНТ, че са готови да обсъждат с българските власти отделни етапи от плана, които не са постижими и трябва да бъдат променени. Но това ще наложи стриктна оценка на всеки един случай поотделно.
Дори и да бъде променен, планът трябва да отговаря на предварителните всички изисквания – например 37 процента от средствата да бъдат използвани за проекти, свързани с климата и да се изпълняват препоръките към страната. За България една от основните препоръки беше прогресивна декарбонизация на българската икономика.
България е страната в Европейския съюз с най-силно замърсяваща икономика. Говорителят на Европейската комисия подчерта, че готовността на страната да намали декарбонизацията в икономиката е била решаваща при одобрението на плана. Българският план предвижда намаляване на отделянето на вредни емисии при производството на енергия с 40 на сто до 2025 година.
Същевременно планът предвижда и финансова подкрепа за екологизиране на енергийния сектор в размер на над 2 милиарда евро, каза още говорителят. Тя припомни, че българският план беше одобрен през май миналата година и вниманието на властите сега трябва да бъде насочено към неговото изпълнение.
Ако се стигне до преразглеждане, по време на процеса на преразглеждането на плана няма да бъдат променени договорените досега плащания.
Мналата седмица парламентът възложи на Министерския съвет да преговаря за нови ядрени мощности, да въведе система за компенсиране на високите цени на горивата и да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“, така че през 2025 г. да не се налага затварянето на 40% от тях и уволнението на 12 000 души.
