ИТ сектора скочи на Асен Василев заради повишаване на осигуровките

0
779
Снимка: фейсбук/Е. Михайлов

Това е „промяна“, но не в посока реформи, прозрачност, справедливост и още по-голяма ефективност и събираемост на дължимото към фиска, а към насаждане на несигурност и хаос, пишат от брашна до парламента

ИТ сектора скочи с остра реакция срещу Асен Василев и Кирил Петков. Различните браншови организации в сектора изпратиха открито писмо до всички парламентарни групи в новото Народно събрание срещу идеята на Василев за вдигане на осигурителната тежест за бизнеса. Ето цялата позиция на ИТ-секора:

Ние, представителите на водещите браншови асоциации в областта на високите технологии – Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска стартъп асоциация /БЕСКО/, Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ /ИКТ Клъстер/ и на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), сме твърдо против увеличението на максималния осигурителен праг.

Смятаме, че анонсираното от г-н Асен Василев повишаване на максималния осигурителен праг, за пореден път без никакъв диалог с най-засегнатите индустрии, представлява отказ от първоначално заявените позиции. Това е „промяна“, но не в посока реформи, прозрачност, справедливост и още по-голяма ефективност и събираемост на дължимото към фиска, а към насаждане на несигурност и хаос.

Уверени сме, че тази непредвидимост в решенията, касаещи данъчно-осигурителната система, са пагубни за конкурентоспособността на българската икономика.

Противопоставяме се категорично на договореното от бъдещите управляващи увеличение на максималния осигурителен праг да влезе в сила буквално след месец и без никакво уважение пкъм аргументите на един от малкото сектори, които поддържат българската икономика жизнеспособна в кризата.

Всяка компания вече е изготвила своя бюджет за 2022 г. В много случаи говорим за стотици служители и създаване на допълнителна тежест от милиони левове, които не са предвидени към момента. Заявката на Експертната група по финанси бе, че бюджетът за 2022 г. ще бъде приет в края на месец януари 2022 г. и сме на мнение, че е напълно неправилно в последния момент бизнесът да разбира каква ще бъде данъчноосигурителната рамка на страната.

Евентуалното увеличение на максималния осигурителен праг ще се отрази не само на ИТ фирмите, но и на облагането на служителите. Като организации, представляваме бранш на висококвалифицираните, образовани и талантливи млади хора, които все още не са напуснали България или се завръщат в страната и работят в индустриите с висока добавена стойност с вдъхновение и визия.

Благодарение на техните компетенции и умения, българската икономика има шанс да излезе от кризата по-иновативна, по-конкурентоспособна и дигитална. И вместо този модел да бъде поощряван от бъдещото управленско мнозинство в страната, той бива порицаван с по-високи осигуровки.

За ИТ специалистите това ще е повод да разгледат възможността за работа в чужбина. Те са изключително ценни и конвертируеми, а налагането от пандемията на модела на отдалечена работа направи това още по-лесно. Тези специалисти са основното ядро на зараждащата се и така необходима за устойчивото развитие на България средна класа. У нас тя е 5%, а в Полша нацията се обединява около призива „средна класа за всички“. По данни на НОИ, броят на работниците и служителите с начислен месечен облагаем доход от 3000 лв. и повече към месец август 2021 г. е 188 820, като заетите в ИТ сектора са 47 335. Реално значителна тежест пада именно върху ИТ сектора.

Евентуалното увеличение на максималния осигурителен праг ще се отрази и на темповете за цифрова трансформация. Повишаване на разходите за труд чрез увеличение на максималния осигурителен праг ще доведе до покачване на цените на услугите, предлагани от ИТ компаниите, а тези услуги са необходими за цифровата трансформация на икономиката и обществото ни.

Апелираме определянето на максималния осигурителен праг да не бъде политическо решение, а да се направи задълбочен анализ. В конкретния случай се посочва определен индекс, но е необходимо да се изясни механизмът за определянето и прилагането му и не по-малко важното- да се проведат разговори със заинтересованите страни, сред които са и представителите на високотехнологичните индустрии.

У нас буди сериозно недоумение и фактът, че на този фон, обаче, никой не се осмелява да започне по-трудния разговор за обидно ниското качество на услугите, които се предлагат на гражданите срещу все по-високите вноски.

И тъй като вярваме, че да се наливат средства в нереформирани системи е доказано неработещо решение, настояваме да получим отговор от бъдещото управленско мнозинство на следните въпроси:

1. Как допринасят за промяната, за възстановяването на цивилизования диалог и търсенето на работещи решения в името на общата ни цел – бъдещото развитие на държавата –неглижиращи изказвания, насочени към бизнесите, които независимо от всички затруднения, работят прозрачно, почтено и плащат най-високите данъци и осигуровки в страната?

2. Докога борбата със сивия сектор на икономиката ще е просто красив предизборен лозунг? Защо видимо продължават да се толерират цели сектори от икономиката, които оперират на тъмно, и дори им се продължават данъчните бонуси под формата на пониско ДДС?

3. Как ще се запълни дупката в бюджета на НОИ при очаквания отрицателен нетен финансов резултат? Задава ли се спирала на непрекъснат ръст на вземанията, в опит да се изпревари ръстът на средствата, които ще бъдат необходими за заплащане на социалните рискове в т.ч. обезщетенията за майчинство, болест и безработица или ще се разчита за пореден път на „трансфери от бюджета“?

4. Какъв знак давате към обществото, когато на фона на належащата дигитална трансформация на българска икономика, която ще се извършва в следващите години именно от високотехнологичния сектор, Вие не само не го подпомагате, но и го натоварвате с допълнителни стотици милиони левове годишно за осигуровки?

5. При положение, че нашите служители почти не ползват пакета от услуги на държавното социално осигуряване поради незадоволителното им качество, в какво точно ще бъдат инвестирани парите от нашите повишени осигуровки?

Как ще се подобрят здравните услуги за всички българи? Как ще се осигурят на младите семейства места в детските градини? Кога държавното образование ще стане адекватно на изискванията на професиите на бъдещето? Какво ще предприеме бъдещото правителство за решаване на демографската криза и все по-отчайващата липса на работна ръка?

Настояваме за спешна среща с представители на Експертната група по финанси от бъдещото управленско мнозинство и за незабавен отказ от необоснованото повишаване на максималния осигурителен праг.

Готови сме да работим заедно с новото правителство за позиционирането на България като дестинация за висококачествени услуги, иновации и предприемачество, заедно да променяме средата и да продължаваме да привличаме инвеститори с прогнозируема данъчна и осигурителна политика, а не да ги отблъскваме.

Промяна е когато всички станат успешни като високотехнологичния бизнес, а не когато се удря по неговия успех.

С уважение,

Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/,

Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/,

Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/,

Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/,

Българска стартъп асоциация /БЕСКО/

Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ /ИКТ Клъстер/