ИТН и Македонският въпрос. „Ке ѝгра ли наш Митре царот или да?“

0
546
Слави Трифонов

Ако не беше страшно, щеше да бъде смешно

Веселин Желев

Веселин Желев, Клуб Z

Някои рано забогатели граждани, чието последно хоби е политиката, се опитват да пренасят обноските на своя свят в международните отношения.

Един от тях казва на Брюксел и Вашингтон: „Вижте к’во с’я… Вие ни пускате в Шенген и в САЩ без визи, а ние пускаме Северна Македония в ЕС“.
Нещо като: „Ке ѝгра ли наш Митре царот или да?“

Щеше да бъде смешно, ако не беше страшно. Защо е смешно, ще обясня по-надолу, а е страшно, защото тези граждани са номинирали актуалния външен министър на България. Т.е. вече и външната политика, т.е. нашата сигурност, е част от тяхното ново хоби.

Някой трябваше по-рано да обясни на тези хора поне следните неща:

Кандидатурата на Република Северна Македония за членство в ЕС е част от неговия процес на разширяване.

Съединените щати са трета страна спрямо държавите, членки на ЕС.

Третите страни нямат думата в разширяването на ЕС. То е изцяло в ръцете на неговите законодатели. Третите страни могат да имат мнение, което държавите членки да уважават, но което не ги обвързва.

Процесът на разширяване на ЕС се състои от етапи и се движи от правила, а не от пазарлъци и „натиск“. Той не е „пусни ме тук, за да те пусна там“. Правила означава, че става дума за изпълнение на критерии, а не за търговия. И изобщо, ако позицията на България по северномакедонските присъединителни преговори е принципна, защо се опитваме да я търгуваме? Излиза, че „това са принципите ни, но ако не ви харесват, имаме и други“.

В момента Република Северна Македония е стигнала до прага на присъединителните си преговори с ЕС. Те ще продължат години, т.е. РСМ е още далече от членство. Дали и кога ще стигне до него зависи от всички 27 държави членки, не само от България.

Страната ни не стои като момъка от „Карамфило моме“ „с пушка у ръце“ на входа на ЕС и не решава кого да пусне вътре и кого не.

За да започнат северномакедонските присъединителни преговори, трябва общото съгласие на всички 27 държави членки. Така е било с всички държави кандидатки досега, така ще бъде и с РСМ. За голямо съжаление (включително и българско) това общо съгласие все още липсва. Причината е, че РСМ има отворени двустранни въпроси с една държава членка и не изпълнява свой двустранен договор с нея. Добрата практика в такива случаи е неизправната страна кандидатка да започне да изпълнява договора си, а не изправната страна членка да замижи.

Освен че евентуалното северномакедонско членство в ЕС по принцип не зависи само от България и не може да бъде търгувано, косонастръхвателно е то да бъде предлагано срещу българско членство в Шенген и срещу безвизов режим в САЩ. Става дума за съвсем различни членства и права.

И двете предложени от ИТН „трампи“ са „кон за кокошка“.

Да не говорим, че България е покрила всички критерии за членство в Шенген още през 2011 г. и влизането там е нейно право. Не можем да търгуваме с правата си.
Що се отнася до безвизовия режим със САЩ, той също е резултат от спазване на правила и изпълнение на критерии – един от които е отказите на молби за американска виза да бъдат по-малко от 3 на сто от подадените молби за такава. България още не покрива този критерий.

Дори някой в американската администрация да приеме цитираната оферта, веднага друг ще блокира решението му като незаконно, благодарение на разделението на властите, на checks&balances, които осигуряват върховенството на правото в здравата демокрация. Ако ИТН е за демокрацията и за върховенството на правото, не би трябвало да прави такива неприлични предложения на американските ни приятели.

И освен това – да ги тика към неудобни положения:

за безвизов решим със САЩ чакат още членките на ЕС Кипър и Румъния. Те кого да пуснат в ЕС, за да се уредят?

С две думи, дипломатическата идея на гражданина от ИТН е фолклорна. Тя е Ганково кафене. И щеше да бъде забавна, дори умилителна, ако беше в своя жанр – вечерното шоу. Но сега хич не е забавна поради реалната опасност да бъде приложена.