Опиянението на една корумпирана власт

0
195
Снимка: архив

Харвардските кражби са рафинирани и минават през фамилни и приятелски кръгове

„Труд“

Лудостта, демонстрирана напоследък от нашите провалящи се управници, няма как да бъде характеризирана по друг начин освен самозабравяне, липса на здрав разум и в крайна сметка „пиянство на една власт“.

Само така може да се окачестви желанието на премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев да правят списъци на свои врагове и неудобни на управлението хора. Като на същите без съд и присъда, единствено по преценка на ръководен от Василев орган, под шапката на изпълнителната власт, да бъдат запорирани и впоследствие конфискувани личните им имущества и средства.

Оказа се обаче, че този мерак не е само техен. Да кажеш, че харвардските възпитаници са полудели от неколкомесечното си присъствие в управлението – добре. Високите етажи на властта наистина главозамайват. Да речем, че престоят по върховете ги е докарал до лудост, накарал ги е да повярват, че могат просто ей така да създават противоконституционни органи, лично ръководени от тях, за саморазправа с политическите опоненти и бизнесконкуренти.

Да де, ама не са само те. Оказа се, че някаква работна група за писане на гореспоменатото мракобесно и противоречащо на върховенството на правото, на европейските регламенти, на всички демократични правила и ценности законодателство имало и в Министерство на правосъдието под ръководството на Надежда Йорданова – момичето за специални поръчения на Христо Иванов и неговия ментор Иво Прокопиев. Който, всички знаем, умело направлява дейността на премиера и финансовия му министър.

Тоест, какво се оказва – медийният монополист – олигархът Прокопиев, си има два отбора, на които е възложил задачата да му пишат закони и създават държавни органи, за разправа с неговите лични врагове. На първо четене, под прицел са вечните мишени от ДПС и депутатът им Делян Пеевски. А след това може би ще се окажат Слави Трифонов и „Има такъв народ“ – хипотеза, изглеждаща доста вероятна след реакцията срещу фашисткия закон на фактори от партията като депутатите Николай Радулов и Станислав Балабанов.

Защо ли? Защото Трифонов и ИТН очеизвадно не се съобразяват с Петков и менторите му от групировката „Капитал“. За същите в публичното пространство отдавна се знае, че са поели ангажимент зад граница и от месеци упорито лобират за извършване на национално предателство относно спора ни със Северна Македония – тема, по която над 70 на сто от българите са единодушни. Пар екселанс превзетата паралелна държава в действие. Като по учебник.

Каквото и да се напише за мераците на Петков, Василев, Йорданова и в крайна сметка на Прокопиев е малко. Каквито и силни думи да се използват, няма да са пресилени, Досега в новата ни история, след падането на тоталитаризма, никой не си е позволявал да създава измислени антиконституционни органи, с които без съд и присъда, да граби чуждо имущество, да мачка инакомислещите, да отнема бизнеси, да използва държавната принуда като лост за репресия и разправа с политическия опонент. Чак такова чудо не е било. Дори и Костов не посмя. Макар той да стана известен с репликата, че цяла една партия е проклятието на България просто, защото му беше опозиция и не мълчеше за бандитската приватизация и разбойническите сделки на неговото правителство.

Днес властта прави почти същото. Само че кражбите са рафинирани. По харвардски, не са през РМД-та и „Каолин“. Схемите са чрез фамилията Лорер, приятелските и роднинските им кръгове, ББР, Плана за възстановяване и т. н. За разлика от старите случки, днес управлението не се задоволява просто да краде, то иска да смаже имащите друго мнение. Да няма кой да надигне глас. Така, както е било в първите дни след 9-и септември. Когато в кървавите дни и нощи след преврата без съд и присъда са избити всички онези, които могат да окажат някаква съпротива – интелигенцията и духовния елит в столицата и регионалните центрове. Блицкриг – светкавично обезглавяване на врага. Тъкмо това готвиха Кирчо и Кокорчо. И момичето на Пинокио – Надка. Но бяха разкрити и осветени. До следващия път. Когато пак се самозабравят. И опиянят от властта.