Изборите минаха, вече готвят ново правителство и е време да бъдат по-конкретни в намеренията си
Андрей Ковачев, фейсбук
Разбираме, че за някои от колегите от „Демократична България“ и „Има такъв народ“, българската външна политика по отношение на Република Северна Македония е претърпяла „пълен крах“, „тотално поражение“, „трета национална катастрофа“, „автогол от дузпа“ и други подобни апокалиптични картини.
Разбираме също, че кандидат-управляващите обещават „незабавни преговори за изясняване на историческото ни минало, за да им дадем зелена светлина, за да се приобщи към Европа“, други пък съвсем великодушно: „оставяне на историята на историците и незабавно отпушване на преговорите“.
Не на последно място разбираме, че колегите са всички и най-вече загрижени за дългосрочните български интереси. Всичко това звучи прекрасно! Особено преди избори и особено, когато си далече от властта. Изборите обаче минаха, вече готвят ново правителство и е време да бъдат поне малко по-конкретни в намеренията си и да отговорят на следните въпроси:
1. Подкрепят ли българската Рамкова позиция за започването на преговори на Република Северна Македония от октомври 2019 г. и последвалата декларация на Народното събрание?
2. Поставят ли някакви предварителни условия на Скопие, преди България да даде зелена светлина за начало на преговори? Ако не, ясно! Ако да, какви са тези условия? Какви са дългосрочните гаранции за тяхното спазване от страна на РСМ?
3. Каква е формулата за официалния език на РСМ, който ще фигурира в преговорната рамка на ЕС? Приемат ли формулата за езика, подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999г.? Признават ли „македонския език“?
4. Искат ли, от страна на РСМ, да признаят българските корени на езика и на населението, живеело на територията на географска Македония в миналото? Каква е била етническата принадлежност на бабите и дядовците на над 2 милиона съвременни българи с корени от Македония? Българи ли са били, или етнически македонци? Какъв език са говорели – български или македонски?
5. Искат ли в учебниците по история, учениците в РСМ да продължават с манипулациите и откровените лъжи, наследени от Титова Югославия? Децата да продължат да учат, че българите сме татари, окупатори, фашисти, че Цар Самуил е македонски цар, че Гоце Делчев, Братя Миладинови или Натанаил Охридски са етнически македонци, говорили македонски език и борили се срещу България?
6. Съгласни ли са в РСМ да продължава говора на омраза, тормоза, привикването и преследването на хората, изразяващи открито своята българска идентичност?
7. Съгласни ли са властите в РСМ да продължават да финансират сепаратистки организации в Пиринска Македония като ОМО Илинден, или лобистки организации като словенския институт ИФИМЕС, имащи за цел да очернят България и българския народ?
8. Каква им е позицията по насилственото налагане на „македонска идентичност и език“ на българското население на Пиринска Македония от страна на БКП и на сатрапа Георги Димитров в периода след 1944г.? Готови ли са да сменят имената на градове и улици, носещи имената на Георги Димитров и на други подобни комунистически престъпници?
Отговорите на тези въпроси, уважаеми колеги, ще бъде полезно както на вас самите за по-доброто ви разбиране на тази сложна и деликатна тема, но и на българското общество, за да знае с кой, с какво и в името на какво си има работа.
