„Телерик“ не стартира от ентусиазма и 4 подарени бюра, а започва живота си като отдел в една от успешните фирми – част от оръжейния комплекс на България. Фирма на Държавна сигурност
„… Има едно нещо, което искам да коментирам – генезиса и успеха на „Телерик“. По две причини. Първата е, защото за пореден път се налага внушението, че честен успех в България няма. Зад всичко прозират генерали и куфарчета, „нечестен“ и „привилегирован“ старт“. Това написа преди десетина дни във Фейсбук Васил Терзиев, кандидат за кмет на София на ПП-ДБ и „Спаси София“ и съосновател на „Телерик“, съобщава actualno.com.
Реакцията му беше провокирана от медийни публикации, които припомниха думи на неговия съдружник Светозар Георгиев от 2007 г., с които той разказва, че при създаването си „Телерик“ е получила помощ от фирмата на неговия баща. В света на бизнеса това може да звучи естествено. Когато обаче изборните прожектори осветят една личност, всичко в биографията ѝ подлежи на проверка. Така „генезисът и успехът на „Телерик“, както казва Васил Терзиев, попадат под лупата на медийното внимание.
Въпросът „прозират ли генерали и куфарчета“, който поставя Терзиев, е съвсем логичен. Документите от създаването на „Телерик“ са достъпни в търговското досие на компанията и в тях се откриват явни директни връзки с фирми на хора, които са били част от комунистическите тайни служби, а бързо след прехода стават успешни бизнесмени в сектора на оръжейната промишленост. Историята, ако гледаме документите, е доста интересна. Документите и „Телерик“ Каква е документалната история: На 13.07.2005 г. Софийският градски съд вписва в Регистъра на търговските дружества акционерно дружество „Телерик“ АД. Дружеството е със Съвет на директорите Светозар Георгиев, Бойко Яръмов, Васил Терзиев, Христо Косев и… Георги Георгиев (бащата на Светозар Георгиев). Уставът от учредителното събрание на „Телерик“ АД, проведено 4 месеца по-рано (17.03.2005 г.), показва още едно стъпало от историята на успеха.
Чл. 1, ал. 3 от устава на „Телерик“ гласи: „Телерик“ АД е дъщерно дружество по смисъла на чл. 277, ал. 3 от Търговския закон на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ ООД, гр. София, вписано в търговския регистър при СГС по ф.д. №4421/2001 г. и така част от „КИМКООП ГРУП“.
„КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ е фирма, специализирана в производството на оптични съоръжения, които се използват за производството на оръжие, лазерни системи и медицински устройства. Тя започва дейността си още през 1990 г. като „КООПЕРАЦИЯ КИМКООП“. Сред първоначалните кооператори, освен Георги Георгиев – бащата на Светозар, са още 8 души. Четирима от тях вече са разкривани като щатни служители на Първо главно управление на Държавна сигурност с решения на Комисията по досиетата. Това са Александър Трифонов, Христо Караколев, Красимир Стоянов и Златко Златев. Съдебните регистри по решението за вписване на „Телерик“ АД съхраняват и други части от пъзела – в началото на пътя, когато за всеки е най-тежко: На 12.07.2005 г. Георги Трифонов Георгиев – управител на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ ООД, подава заявление, с което иска съдът да впише „прехвърляне на предприятие, съставляващо дейност по производство и търговия със софтуерни продукти от „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ на „Телерик“ АД“. Към заявлението е представен и договор за прехвърляне – подписан между баща и син – Георги и Светозар Георгиеви. В чл. 1 от договора е записано, че „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ прехвърля на „Телерик“ свое предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съставляващо част от дейността на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ и обособено като дейност по производство и търговия със софтуерни продукти. В документацията са приложени ведомости и баланси с активите и пасивите, които се прехвърлят от фирмата „майка“ на дъщерната фирма. От ведомостите се вижда, че Васил Терзиев, както и тримата му приятели, са служители на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“. Именно като служители на предприятието за оптична техника те са прехвърлени на „Телерик“.
В съдебните архиви се вижда, че Васил Терзиев става служител на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ на 1.10.2002 г. и е такъв и през юли 2005 г., със заплата от 824 лв. Любопитна подробност е, че служители на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ са не само 4-мата приятели, но и сестрата на Васил Терзиев – Надежда Терзиева. Тя започва работа в „КИМКООП“ през април 2004 г. При прехвърлянето на дейността за софтуерни продукти на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“ в новосъздавеното дружество „Телерик“ се прехвърлят 39 служители, валутна сметка със 157 400 долара (256 410 левова равностойност), взимания от клиенти на стойност 159 157 лв., компютри, компютърни конфигурации и програмни продукти с балансова стойност 84 594 лв. (128 995 лв. покупна стойност).
Това са получени директно активи на стойност 500 хил. лв. от фирмата-майка на дъщерната фирма. Отделно 1 315 486 лв. са описаните приходи и печалба за първите 7 месеца на 2005 г. на отдел „програмни продукти“ на „КИМКООП ТРЕЙДИНГ“, който отдел се превръща в „Телерик“.
Това е историята на първия милион на „Телерик“, видима в Търговския регистър и решения на съда. Според видяното в документите, „Телерик“ не стартира от ентусиазма и 4 подарени бюра, а започва живота си като отдел в една от успешните фирми – част от оръжейния комплекс на България. Фирма, която е част от съзвездие фирми на служители на Държавна сигурност, част от научно-техническото разузнаване, които бързо след промените са станали успешни бизнесмени с предприятия, част от оръжейната промишленост.
„Историята за това как ни приюти бащата на Зарко в една празна стая в офиса му. За това как сме мъкнали подарените ни бюра на гръб в 6 етажна сграда“ (В. Терзиев, Фейсбук, 5.07.2023 г.).
Интересна подробност се открива още в устава на „КООПЕРАЦИЯ КИМКООП“, където е записано: Чл. 27. Кооперацията осъществява разнообразна социална дейност, насочена към: 2. поемане изцяло или частично разходите за: – издръжка на децата на членове-кооператори в детските и учебни заведения“.
Девет години след вписването в Търговския регистър „Телерик“ АД е продадена от собствениците ѝ – Васил Терзиев, Бойко Яръмов, Христо Косев и Георги и Светозар Георгиеви, за 263 млн. долара. Как се случва това – разказът на Терзиев във Фейсбук е следният: „(…) И когато пораснахме и се закрепихме, се отделихме. Това стана през 2005 г., когато стигнахме 3 млн. долара оборот. След 3 трудни години, но все нагоре – 2002 с 20 хил. долара оборот, 2003 с 250 хил. долара, 2004 направихме 1 млн. долара приходи. Това са фактите. И тези факти са гледани под лупа от инвеститор като Summit Partners, които инвестираха в Телерик през 2008 г. Който поне малко от малко разбира от бизнес, знае през какъв процес минава всяка една компания, в която инвестира водещ американски 30-милиарден фонд за рискови инвестиции. Инвестицията в Телерик беше в българското дружество и беше една от малкото в Източна Европа. Това е доказателство каква компания бяхме изградили с колегите. И от която всички ние, които бяхме в основата на успеха на Телерик, продължаваме да се гордеем. И в която никога не е имало ДС пари. Имало е наши пари и инвестиция на Summit Partners. Ако някой твърди друго – лъже. А за да докажа всяка дума, аз нямам никакъв проблем да отида на детектор на лъжата и да се види истина ли е написаното горе или не“.
