Вънкашната министърка е най-голямото недоразумение в кабинета
Калина Андролова, фейсбук
Вънкашната министърка е най-голямото недоразумение в кабинета на Радев. Тази така се оплита в собствените си изказвания, разговори с дипломати и пиарски интерпретации върху събития, че вече ставаме смешни. За Украйна едно, после друго. За Иран едно, после друго. Политическото и управленско ниво в България е паднало под нулата.
Румен Радев си мисли, че както с лекота може да шикалкави в предизборните кампании, така може да увърта, лъже и ДРАМАТУРГИЧНО ДА ОБРЪЩА ПОЗИЦИИТЕ на кабинета в международен план, според пиарските идеи. Преди се смеехме на Кирчо, който лъжеше в Давос за газа, сега Радев го надмина в комедийните излагации в дипломацията. Нито един въпрос преди войната в Украйна не е предизвиквал толкова много гняв, емоции, проблеми, тероризъм, международни активности, чувство за несправедливост и НЕРЕШИМОСТ, колкото израелско-палестинският конфликт! Темата за Близкия изток, за Израел, за Палестина, за Иран, за ядрената програма на Иран, е ФУНДАМЕНТАЛНА тема за всяка държавна дипломация. Ако нашето външно министерство не е наясно КЪДЕ се намира България в този конфликт, и как следва да се изразява по темата, значи трябва министърката да си ходи!
Учудвам се как десет години не му стигнаха на Румен Радев да започне да усеща политиката в клетките си.
Този човек видимо не става за политик, независимо че разни интереси на множество клики го направиха премиер. Десет години гледаше отвътре политическите процеси и накрая извади една КОМПЕТЕНТНА ПО ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ жена за външен министър. Според вас това нормално ли е? Този човек, Радев, има ли представа за колко години един човек се изгражда за дипломат и какво трябва да върши лицето, което е заело най-важният комуникационен пост в държавата?! Вече всички знаят езици, при това по няколко. Езиците не са достатъчни. Трябват и исторически знания, и практически опит, и политически усет, трябва да знаеш какво ИСКАШ да получиш от контактите, от срещата, от развиващата се ситуация в международен план. Не просто да рецитираш евроатлантическо или проруско клише. Дипломацията е дишащо занимание, живо, тя е прагматична психология, изисква да можеш да работиш с хора, да си общителен, симпатичен, атрактивен човек. Нека някой от старата школа да ви сподели как са били обучавани кадри, подготвяни за излизане в международна среда.
Това, че разбира от инфекциозни болести не прави вънкашната непременно некадърна, образованието не дава талант, но виждаме всеки ден как тази жена се заплита в СОБСТВЕНОТО СИ НЕЗНАНИЕ как трябва да се държи, какво да говори и най-вече: КАКВО ИСКА ДА ПОЛУЧИ ЗА БЪЛГАРИЯ! Тази жена се движи като слепец в дълга нощ, търсейки ролята си. Вънкашната е типичен бюрократ, слушалка на фактори в държавната администрация по линия на кухите занимания: например, както пише в биографията й, „партньорства между европейските институции, научните среди и индустрията“. Вънкашната няма как да ПРЕВЕДЕ държавата в тази сложна обстановка, най-сложната от 40 години насам. Толкова ли нямаше доказали се дипломати, с контакти, с връзки, разпознаваеми и компетентни, та Румен Радев сложи инфекционистката за външен министър, че да разголва рамене, за да се изразява.
Още в началото на 90-те по времето на Буш, Шамир и Ицхак Рабин вървят преговори, които никога не се увенчават с успех. Въпреки че към онзи момент американското лидерство се радва на безпрецедентен престиж след падането на комунизма. Нито едни преговори във времето досега не успяват да преодолеят изключително враждебните подозрения между двете страни в конфликта – Израел и Палестина/Иран. Дори когато САЩ придобиват историческа легитимност за всякакви действия и са обект на възхищение, планът за устойчиво разбирателство между Израел и Палестина/Иран не успява. Както ни убеждава Бжежински, Буш към онзи момент разполага с най-големи възможности за успех в сравнение с всеки друг американски президент от Айзенхауер насам. Но не се възползва от добрата си репутация, и наследството на Буш формира негативи, като например възприемането на САЩ не като държава новатор в Близкия изток, а като хегемон приемник на колониалното минало в региона с провеждане на арогантна имперска политика. Затова се стигна дотук, че Тръмп да раздвижи ситуацията на пълен блокаж чрез военни действия, защото всички други инструменти са изчерпани от години. Помним усилията на Обама. Политическите конфликти вътре в Израел бяха стигнали до гражданска война, натискът срещу Нетаняху от глобалистите либерални мрежи беше безпрецедентен, и войната, очаквана от десетки години, започна като внезапна неизбежност.
Пиша това, защото не разбирам, как е възможно България да няма ясна ПОЗИЦИЯ по конфликт, който е факт от десетки години, и война с Иран, която винаги е била ПРЕДСТОЯЩА! Тук няма място за шикалкавене, лъжливост и разминаване в репликите от днес с тези от утре. Това не е многопластовост на дипломацията, за каквато клакьорите на Радев говорят.
Това е НЕАДЕКВАТНОСТ във външната ни политика.
Радев си мисли, че може да лъже и руснаците, и американците, и европейците, и израелците, и иранците. На едните вънкашната казва едно, на другите – друго. Видимо външното министерство на Радев се контролира от глобалистките мрежи. Но видимо Радев иска да ни представя, че ТОВА НЕ Е ТАКА. И става миш-маш. Това и да си затвориш очите, ще го видиш. Така че ми е неловко да наблюдавам разкрачената поза на премиера Румен Радев между Русия и Великобритания, и невиждащата и недочуващата, и неразбиращата му позиция спрямо Турция, както и пренебрегването на умната стратегия на Гърция като възможност поне за наблюдение и анализ от наша страна. Кризата на преразтягане на американската суперсила прави България прекалено уязвима, а новите глобални реалности показват упадък на западното господство и ни подготвят за промени.
В тази трансформация, сложна и опасна, България днес разчита на министърка с интереси в инфекциозните болести. Добре ли е, а?! Премиерът Радев, който се оказва свръхподатлив на британската имперска мантия и британския елегантен подход, без дори да го осъзнава, и въобще не знае на кой свят се намира, защото светът не е този, който Копринков му разказва, ни тласка към ПЪЛНА ЗАВИСИМОСТ от южната ни съседка. Радев е перфектната жертва/проводник – ЕГО, което се разрешава с елементарни психологически награди, дипломатическо потупване по рамото, възможност за увеличаване на личните финансови ресурси, комплименти, че е велик държавник, и в отговор: премиерът дава всичко! К‘вото искате вземайте, само му кажете, че е много успешен и че с вашата СХЕМА ще направи велики дела на международния политико-икономически и енергиен терен. Това блокира всяка евентуална защита във възможностите му за анализ и чуваемост, които така или иначе почти не съществуват. Каквото му пробутат ВЪНШНИТЕ фактори по своите важни дела, това е и неговата политика.
Румен Радев няма идея какво иска да прави, той прави това, което ИСКАТ ОТ НЕГО. Помня, че преди време си беше взел съветник, който беше проиграл апартамента си на хазарт. Толкова за кадровия мениджмънт на Радев. Стратегията му се нарича Копринков, дълбоките възгледи за развитието на България на Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу.
