На 8 юни министърът обяви крути мерки срещу войната по пътищата. Резултатът е нулев
Епицентър.бг
12 загинали, десетки ранени. Две тежки катастрофи на АМ „Тракия“ в сутрешните часове на 10 ноември. Гъста мъгла, трагедия, човешки животи. И отново въпроси, без отговор – къде беше държавата, къдег бяха Пътна полиция и АПИ?
Това вече не е просто поредната черна статистика от българските пътища. Това е поредното опровержение на гръмките обещания, бодрите пресконференции и демонстративното самохвалство на вътрешния министър Иван Демерджиев, който от месеци обяснява как поема контрола, как обединява институциите и как слага край на войната по пътищата. Е, господин министър, къде е този контрол?
На 8 юни 2026 г. Демерджиев обявява крути мерки срещу войната по пътищата. Вътрешният министър е на среща при премиера Румен Радев и обещава: „Започваме незабавни действия по изменения на наредби за пътната безопасност“.
Незабавни! Думата е важна. Защото по пътищата хората не загиват според графика на министерските наредби. Загиват, когато институциите не реагират навреме, когато опасностите не се предвиждат, когато предупрежденията липсват, а контролът съществува предимно в телевизионните изяви.
На 25 юни 2026 г., след катастрофата на „Тракия“, Демерджиев настоява Пътната агенция да се събуди и да работи като МВР.
Само че днес, на 10 ноември, след новата кървава трагедия на същата магистрала, въпросът е съвсем друг! Самото МВР събудено ли беше? Кой предупреди шофьорите за опасната гъста мъгла? Кой организира превантивните действия? Кой носи отговорност за липсата на адекватна реакция?
На 9 септември 2026 г. Демерджиев отново е категоричен: „Много трудно и рядко се правеха съвместни акции, обединяваме контрола в МВР, правителството одобри пакет от 31 мерки, насочени към повишаване на пътната безопасност“. Цели 31 мерки! Звучи внушително. Само че колко от тях работят на практика? Колко спасени човешки живота могат да бъдат посочени като резултат?
На 9 септември 2026 г. правителството обявява създаването на мегаагенция за пътна безопасност. Национален център щял да следи движението денонощно, в реално време. Денонощно и в реално време! „Слагаме край на разпокъсания контрол по пътищата“, гордо обявява Демерджиев. И поясни как ще стане това: „Това, което в момента правим, е държавата да използва пълноценно ТОЛ камерите, които отдавна ги има, но дълго време се използваха от лица и структури извън държавата. В момента всички данни от тези камери ще ги извадим на таблетите на пътните полицаи, за да е ясно за един полицай кога има водач с рисков профил и този водач ще бъде засечен още в самото си движение от първите камери, тази информация ще се подаде към таблета на пътния полицай и той ще изведе този водач. По този начин ще реагираме превантивно, а не да следваме събитията, както беше досега.“
Но на 10 ноември 2026 г. реалността е друга. Две тежки катастрофи. Десетки ранени. Загинали хора. И отново въпросите за предупреждението, координацията и превенцията.Оказва се, че държавата може да създава мегаагенции, национални центрове, да приема пакети от мерки, да обединява контрол и да произвежда внушителни заглавия. Но това не е достатъчно, когато трябва да се реагира навреме и да се предотврати трагедия.
Иван Демерджиев месеци наред политически капитализира темата за войната по пътищата. Поемаше контрол, обещаваше реформи, сочеше виновни институции, обявяваше мерки и демонстрираше решителност. Днес обаче, след трагедията на АМ „Тракия“, е време за отговорност, а не за поредното обяснение.
Кой ще понесе политическата отговорност за провала на превенцията? Кой ще отговори защо не е имало адекватно предупреждение, ако това се потвърди от проверките? Кой ще обясни как така след всички обещания за денонощен контрол и координация отново се стигна до подобна трагедия? И нека не се прави опит отговорността да бъде размивана между АПИ, МВР, пътните служби и метеорологичните условия. Институциите са там именно за да координират действията си при опасни условия, а ръководителите им са там, за да носят отговорност за резултатите.
10 ноември 2026 г. е денят, в който гръмките обещания трябва да отстъпят място на политическата отговорност.
Демерджиев, оставка! Защото човешкият живот не е декор за министерски пиар. И защото войната по пътищата не се спира с лозунги, а с реални действия, за които някой трябва да отговаря.
