Поверяваме властта на абсолютни начинаещи и се чудим защо работата не върви
Борислав Цеков, фейсбук
На фона на нажежените отношения със Скопие българските управляващи за пореден път стават за смях и така увреждат националния интерес.
Депутат от водещата партия в управляващата коалиция – някой си Венко Сабрутев от ПП – обявил в медиите, че за да свалим ветото над РСМ, от Скопие трябвало да направят някакъв жест, като например да ни върнат – седнете да не паднете! – костите на Самуил. Да, тази очеизвадна и невежествена глупост е измрънкало депутатчето-променкаджия.
И сега в Скопие пак ще ни разнасят и ще обясняват пред външните фактори, че България им поставя абсурдни и неизпълними искания, като връщането на костите на Самуил, които никога не са били в РСМ.
Поредният пример за това колко е вредно за България електоратът непрекъснато да се литка и да избира „младите“, „новите“. Вредно, защото избират хора, които нямат дори обща гражданска култура, да не говорим за компетентност в областта на политиката, международните отношения, държавността. Ето го и въпросното депутатче – цял живот досега е било офисен планктон из разни бензинджийски фирми, никога и по никакьв повод не е заемало публична експертна или гражданска позиция по политически теми, и бааам – депутат, бааам – костите на Самуил.
Човек най-елементарен интерес да е имал към държавата, в която живее, и нейната история, все шеше поне да е чул, че има някаква десетилетна сага с тленните останки на цар Самуил, която започва от 1969 г., когато гръцкият проф. Николаос Муцопулос открива в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро погребения, за които се предполага, че са на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир. И покрай това щеше да е чул, че предаването на тленните останки от години е хроничен въпрос в отношенията между България и Гьрция. И прочие.
Навсякъде в цивилизования свят липсата на политически опит е сериозен недостатък за политиката. И хората по правило избират опитни и доказани политици пред неопитни и новопоявили се. Когато изберат неопитни – те по правило дълго време „чиракуват“, преди да им се позволи да заемат по-важни постове. Така както не отиват на лекар при стажанти, а търсят утвърдени специалисти. Само у нас опитът и знанията са недостатък. И непрекъснато се тьрсят още по-нови и още по-неопитни. Затова България е на днешното си дередже. И няма шанс за оправяне, защото проблемът е манталитетен.
Помня как през 1998 г., когато бях на стаж в Сената на САЩ, ми разказваха за един сенатор от щата Вермонт – от близо 40 години го преизбираха, макар че беше с доста спорна репутация. В последните избори пак го бяха предпочели пред някаква млада надежда. И тогава американски анализатори ми обясниха: този сенатрр е ключов в бюджетната комисия, има огромен опит и влияние и заради това бюджетните интереси на Вермонт винаги са добре защитени. Ама имало някакви скандали около него – хората обаче ги интересува да им върши работа.
Та, така – а ние поверяваме властта на абсолютни начинаещи и се чудим защо работата не върви.
