В Инспектората на ВСС не са постъпвали сигнали за оказано влияние над магистрати

0
42
Снимка: архив

От 14 проверени съдии и прокурори само за един е установено разминаване между декларирани и реални доходи

В Инспектората на ВСС не са постъпвали сигнали за оказано влияние над магистрати по случаите с „Марто Нотариуса“ и „Пепи Еврото“. Това съобщават от институцията. Ето какво пишат още:

В отговор на засиления обществен и медиен интерес по повод работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет във връзка с публикациите, относно групите за влияние в съдебната система – на Петьо Петров – Пепи Еврото и Мартин Божанов – Нотариуса, Ви информираме следното:

Пред ИВСС не са постъпвали сигнали за оказвано влияние над магистрати по повод съществуването на т. нар. „СС клуб“, стопанисван от Мартин Божанов с прякор „Нотариуса“. За съществуването на такъв клуб разбрахме от медийни публикации след убийството му, поради което още в началото на м. февруари 2024 г. изискахме от главния прокурор информация относно имената на магистратите, притежаващи членски карти за клуба и за периода, в който са го посещавали. До настоящия момент получихме единствено писмо, с което ни уведомява, че искането ни е препратено по компетентност на Софийска градска прокуратура (СГП). Изпратихме напомнително писмо и до последната посочена прокуратура, но все още нямаме отговор от нея.

Наред с това, предвид появилите се в медиите твърдения, че СГП не е проверявана от ИВСС през този му мандат, с решение от заседание на Инспектората, проведено на 7 март 2024 г., изменихме и допълнихме годишната програма на ИВСС за 2024 г., като включихме за извършване на комплексна планова проверка Софийска градска прокуратура. С цел коректност и обективност на информацията, изнесена в медиите, държим да подчертаем, че със Заповед № Ж-02-42/13.01.2017 г. и със Заповед № Ж-02-42/23.01.2017 г. на главния инспектор на ИВСС е наредено извършване на проверка на общо 61 НОХД, разглеждани в Софийски градски съд (СГС) по внесени от СГП обвинителни актове към 07.10.2016 г. и такива, образувани и приключени в СГС, по които е налице забавяне при изготвяне на мотивите. При проверките на наказателните дела, образувани в СГС, възложени с цитираните заповеди, на практика е извършена проверка и на досъдебните производства по тях и са отправени конкретни препоръки към СГП. Актовете за резултатите от проверките са публикувани на сайта на Инспектората, раздел „Актове от проверки“ съответно на следните линкове: https://www.inspectoratvss.bg/acts/1523865006.pdf и https://www.inspectoratvss.bg/acts/1552479530.pdf .

Същевременно, с оглед публикуваните статии във вестник „24 часа“ със заглавие: „Нотариуса рекетирал и гръцки корабен магнат“, в електронната медия „Бърд“ със заглавие: „ Имотни сделки: От Нотариуса до Джуджетата и Министъра“ и във вестник „Дневник“ със заглавие: „Семейството“ на Петьо Еврото: свидетелски показания“ се самосезирахме за извършване на проверки по реда на глава девета, раздел Iб от Закона за съдебната власт (ЗСВ) спрямо посочените в статиите съдии и прокурори. Преписките са образувани и са разпределени на инспектори чрез системата за случайно разпределение, при спазване на принципа на случайния подбор. Предстои произнасяне по тях в законоустановените срокове по чл. 175н, ал. 1 ЗСВ.

Отново във връзка с медийните публикации по темата за групите на влияние в съдебната система, в които са посочени имена на магистрати, със Заповед от 05.03.2024 г. на главния инспектор беше наредено извършване на анализ на данните от проверките по глава девета, раздел Іа от ЗСВ на подадените пред ИВСС ежегодни декларации за имущество и интереси, отнасящи се за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. от посочените в статиите магистрати. Целта на анализа беше да се установи наличието или липсата на съществени разминавания по години между стойността на имуществото на проверените лица – магистрати и свързаните с тях лица по чл. 175б, ал. 4 от ЗСВ, и размера на декларираните средства (включително по влогове и банкови сметки) и на всички доходи, за които е получена информация от Националната агенция за приходите (НАП), включително доходи от трудови правоотношения.

От общо 14 магистрати, за които извършихме такъв анализ, за 13 от тях не се установиха данни за разминаване в стойността на имуществото на проверените лица и размера на декларираните получени средства. За един от проверените магистрати се установи разминаване между стойността на имуществото на магистрата и на свързано с него лице, и размера на декларираните получени средства. Предвид установеното, изпратихме сигнал до НАП и Комисията за противодействие на корупцията за установяване на действителното имуществено състояние на магистрата. По отношение на този магистрат ще се извърши и допълнителна проверка по реда на чл. 175з, ал. 5 от ЗСВ.