Ако Париж е пренаселена самота, то България е напълно пуста, интелектуално освободена територия и срещата с това опустошаване е травмиращо преживяване
Калина Андролова, фейсбук
Разхождах се из малко градче. На една пейка седеше възрастен мъж, а от джоба на ризата му се подаваше предизборна листовка с лика на Васил Божков, агитационен материал на партия „Българско лято“. Полюбопитствах и заговорих човека, питах го дали ще гласува за Божков. Той извади листовката от джоба си и каза в интересна диалектна форма: „Аааа, я че гласувам за он, кога стане от БСП“.
Не го питах дали харесва Корнелия, защото и да не я харесва особено, пак ще гласува, тъй като немисленето е най-силният политически мотив у нас. Листовките всъщност нямат никакво значение, дори да се подават от джоба на персонажите, които населяват България.
На терен постепенно разбираш, че купуването на гласове е част от „естествения“ полужив политически процес, че хората, чиито гласове се продават, са дресирани и настояват да продадат гласа си, и че партиите, които протестират срещу купуването на гласове, също купуват гласове. Това обезсмисля всяко доверие в каквато и да е промяна.
Същевременно Фейсбук ми предлага да последвам профила на Азис. 23 хиляди души са кликнали на изречение, което Азис е публикувал, три думи, нещо като пожелание за „хубава вечер“. Под „скъпоценните“ думи на Азис има около 800 коментара. Не проявих интерес да разбера какво му казват в тези 800 коментара, но вероятно не става дума за това каква е плътността на веществото в центъра на неутронните звезди.
Това е България. И Хосе го няма, и Ортега си почива, и Гасет упорито отсъства. Слави Трифонов е тук, и Азис също. Готови са за министър-председатели.
И ако Париж, както казваше Франсоа Мориак, е пренаселена самота, то България е напълно пуста, интелектуално освободена територия… до такава степен, че срещата с това опустошаване е травмиращо преживяване.
Лунна маса не означава маса на Луната…
