Ченгета ли яхат справедливото недоволство на майките ?
Бившият министър на отбраната в кабинета на Тройната коалиция Николай Цонев се оказа…организатор на днешния протест на родителите на деца с увреждания пред Народното събрание тази вечер, видя Breaking.bg. Цонев заедно с още един човек стоеше на паркинга край храма „Свети Александър Невски“ и посрещаше автобуси и микробуси с протестиращи. Напътстваше ги къде да паркират и къде да отидат на протест. Какво общо има ченгето Николай Цонев с протеста на родителите на деца с увреждания ? И яхат ли ченгетата справедливите искания на хората ? Остава да разберем.
Да припомним, че Цонев е изключително близък с президента Румен Радев. С негово съдействие и по поръчка на Радев бе извършена чистка с политически уволнения в Министерство на отбраната при служебния кабинет на Румен Радев.
Кой е Цонев ?
През 1999-а той е директор на дирекция „Управление на доставките“ към Министерството на отбраната. Някъде по това време се появяват първите данни, че складовете ежедневно се зареждат със стотици хиляди тонове храни, а цените в договорите за доставките далеч надхвърляха пазарните цени на заприходените стоки. При направените проверки се оказа, че агнешко месо например е закупувано на двойно по-високи цени от тези на пазара (по 20 лв. за килограм). По това време дирекцията сключва договори за закупуване на самолетни части, от които държавата е ощетена с около 430 хил. лева. Дружеството, което наел Цонев – „Транс комерс импекс“ ООД, дори не е било регистрирано по Търговския закон.
През 2001-ва военен министър става Николай Свинаров, а Цонев е назначен за съветник. На следващата година той оглавява службата за социални дейности към министерството. Тя стопанисва всички хотели и почивни домове на армията из цялата страна. По това време са сключени договори за милиони левове с фирми за чистене, за пране, за готвене, с аниматори, за яхтени круизи и т.н.
През 2005 г. Николай Цонев (по това време изпълнителен директор на ИА „Социални дейности“ на МО) доставя храни за армията чрез частната си фирма. Когато е бил сключен договорът между Министерството на отбраната и неговата фирма „Нилана“ ООД за доставка на хляб и хлебни изделия за поделенията в армията, Цонев все още е съдружник в дружеството. Той е притежавал малко над 31%, а съдружници му Николай Тапаров и Йордан Воденичарски – останалата част от капитала. Около 5 % са собственост и но панамската фирма АД Амтек груп инк. Фирмата е създадена през 1993 г. с цел да участва в приватизацията на хлебозаводите в Княжево и Подуяне. В това негово амплоа Цонев показа невероятен усет към ремонтните дейности, а участието в тях на фирми на хора от близкото му обкръжение се превърна в задължителен елемент. Скандал се разрази около фирма Енемона, която ремонтира едно от военните общежития за 4 млн. лева. В нея Цонев има дял заедно с бившия заместник-министър на отбраната Радослав Бозаджиев и бившия заместник финансов министър Димитър Ивановски.
Вече като министър Цонев се впусна в съмнителна търговия с недвижимости, като напазарува доста скъпоструващи апартаменти за МО. Той например сключва договори за закупуване на 309 жилища на стойност около 25 млн. лева. Проверка на независими оценители показва, че сделките са на цени, които са с около 30% по-високи от пазарните. Най-много са били завишени цените на апартаментите във Велико Търново. Там МО е купило 17 апартамента на обща стойност 1 025 970 евро. Средната цена на квадратен метър излиза 873 евро. На пазара на имоти по това време в този район обаче обичайно се сключват сделки на цени от 510 до 598 евро за квадрат. МО е сключило договорите на 15 май 2009 г. и е платило 60% от цената на жилищата. Останалите пари трябвало да се дадат на фирма „Еврострой инженеринг“ ООД до 15 май 2010 година. Същото беше положението и с жилищата, закупени в Карлово. Справка, публикувана на интернет страницата на МО тогава, показа, че договорът, сключен с фирма „Донатекс и Ко“, е за 19 апартамента и за четири ателиета на средна цена от 717 евро на квадрат. Брокери на имоти по това време твърдят, че цените в региона за ново строителство с обзаведени кухни и бани (каквито са изискванията на конкурса) варират между 400 и 420 евро за квадрат. В Сливен военното ведомство също се сдобива с 36 апартамента от фирма „Билд инвест“ ЕАД на средната цена от 806 евро за кв. метър. Според специалисти сделките с подобни жилища по това време са били сключвани на нива за около 500 евро за квадрат. Бившият министър на отбраната е разследван за сделката с печалноизвестните хангари. Според прокуратурата в периода 12 февруари – 1 юни 2009-а с този договор военното ведомство е ощетено с над 8 млн. лева. Цонев е сключил и договори за доставка на производствена линия за метални конструкции UBM от американската фирма MIC Iindustries. Линията трябвало да се ползва за строителство на хангари и складове. Прокуратурата е установила, че поръчката е била абсолютно ненужна за министерството и целта на Цонев е била да набави на представителя на фирмата имотна облага. От сделката МО е претърпяло и неимуществени щети, защото е нарушен планът за тренировки на армията.
Цонев е спряган и за мозъка на грандиозната далавера в оръжейния завод Терем. Според разследващите той е уреждал свои фирми да печелят конкурсите на силовото министерство и по този начин се е нагушил с милиони. Връзката на Цонев е преминавала през шефа на „Терем“ ЕАД по онова време Жечко Петров, както и през собствениците на фирма „Евроремонтстрой България“, която е лапнала доста апетитен договор за утилизация на боеприпаси. Тогава държавното обвинение съобщи, че Петров е сключил неизгоден договор с „Евроремонтстрой България“, която трябвало да унищожи ненужни бомби и гранати на войската. Фирмата обаче нямала нужното разрешително за извършване на специализираната дейност. Съмненията бяха, че Жечко Петров всъщност е подставено лице на Николай Цонев, тъй като той го е назначил на поста директор на оръжейния завод с цел да сключва договори с правилните хора. От сделката с „Евроремонтстрой България“ Петров прибрал близо 5 млн. лева. Парите се явяват разликата от реалната цена за унищожаването на боеприпасите и парите, които са били платени на фирмата. Разследващите подозираха, че сумата най-вероятно не е останала в джоба на военния директор, а е била разпределена по предназначение между Цонев и хората му, а Петров е получил само комисиона за услугата.
Аферата с „Терем“ ЕАД станала няколко месеца след като се взриви поделението, съхраняващо боеприпаси в Челопечене. Тогава „Терем“ и още две фирми спечелиха търговете. По документ трябваше заводите Цар Самуил и Ивайло да се заемат с тежката задача. Те обаче преотстъпили лотовете си за 14.2 млн. лв. през февруари на „Евроремонтстрой България“. ДАНС получава информация за далаверата и изисква цялата документация. Оказва се, че фирмата няма разрешение да унищожава боеприпаси. По договор тя трябвало да утилизира 4330 т ръчни гранати, снаряди и патрони и 1709 т авиационни бомби и зенитни ракети.
Освен сделката с боеприпасите прокуратурата нищи и къде са потънали 19 млн. лв., които Терем е трябвало да внесе в бюджета като дивиденти. Според обяснението на бившето му ръководство милионите били влезли за увеличаване на капитала на дружеството и там трябвало да се търсят. Цонев си е позволил със свое решение да пренебрегне постановление на Министерския съвет и вероятно е ощетил държавата с милиони. Печалбата, която е трябвало да изплати на държавата холдингът, не е отишла в бюджета, защото Цонев е увеличил капитала на предприятието с над 38 млн. лева. В резултат въпросните 19 млн. лв. са подминали хазната.
Черешката на тортата обаче е разследването за нанесени щети на държавата в размер на 120 млн. лева. През 2008-а Цонев подписва договор с фирмата „Електрон прогрес“ за полагане на оптични кабели по проекта „Странджа-2“. Сделката е сключена без конкурс. Общата цена на контракта надхвърля 150 млн. евро. Към нея обаче е подписан анекс, който задължава военното министерство да плати всички разходи на фирмата изпълнител за цялостното завършване на проекта.
Сделката е част от изпълнението на План 2015-а, според който българската армия трябва да има стационарна цифрова информационна система (СЦИКИС). Според нея трябва да се изградят цифрови острови, които да обединят всички цифрови мрежи на армията – ISDN и LAN/WAN, ethernet и frame relay. Всичко това ще даде възможност за устойчиво пренасяне на информацията – реч, данни, видео и мултимедия. „Електрон прогрес“ е собственост на „Милтех“, която пък е собственост на бизнесмена Георги Крумов. Според разследването изпълнителят заложил в плана си и осчетоводява най-скъпите оптични кабели, а всъщност монтирал най-евтините. Според разследващите следователи изграждането на тази система е било изключително безсмислено, което е било потвърдено и от натовските ни партньори.
