Парламентът прие окончателно Бюджет 2024

0
57
Снимка: БТА

Според финансовият министър Асен Василев той е реалистичен, но труден за изпълнение

Парламентът гласува окончателно на второ четене Бюджет 2024. Той беше одобрен със 178 гласа „за“, 0 „против“ и „въздържали се“. Гласуването на текстовете беше на три заседания тази седмица, като първото беше извънредно – в понеделник.

Финансовият министър Асен Василев заяви, че бюджета е реалистичен, но труден за изпълнение. Всеки капиталов разход е записан ред по ред и на месечна база може да се следи капиталовата програма.

„Програмата е разчетена при 3% дефицит, фокусирано е върху приходната част с доста сериозни капиталови инвестиции, които да позволят доста добър икономически растеж догодина”, това заяви финансовият министър Асен Василев.

Той коментира, че за първи път всички капиталови разходи са разписани. “За първи път от три години имаме приет бюджет предишната година, което ще даде възможност да се планира предварително”, смята Василев. Той обясни, че вдигнатите такси за хазартния бизнес са увеличени от два до четири пъти, но според него няма опасения от фалит на занимаващите се с хазартния бизнес.

Йордан Цонев, председателят на ресорната бюджетна комисия в НС, и депутат от ДПС заяви, че бюджетът е трудно съставен и ще бъде труден за изпълнение. “Този бюджет ще стане исторически ако бъде изпълнен, защото това е първият бюджет, в който капиталовата програма на общинско и национално равнище проектите са ясно разписани със срокове. Всяко управление има бъдеще ако работи за гражданите и има диалог”, уточни депутатът от ДПС.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС коментира, че денят е добър за финансите на България. “Близо две години бяхме с удължени бюджети, което нанесе много щети, но на база на диалога успяхме да направим един добър бюджет”, допълни Теменужка Петкова

В рамката на бюджета за догодина народните представители решиха минималният размер на фискалния резерв до края на 2024 г. да е в размер на 4,5 млрд. лв., както и максималният размер на държавния дълг към края на догодина да не надвишава 48 млрд. лв.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет пред годината да е в размер на 11,7 млрд. лв.

Депутатите приеха капиталовите разходи за догодина да бъдат в размер на 9 994 003 млн. лв

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е 45 млрд. лв. Максималният размер на държавния дълг към края на 2024-та не може да надвишава 48 млрд. лв. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, 11.7 млрд. лв.

Държавата може да придобие вземания на „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) и „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“ с номинален размер до 1,6 млрд. лв., реши парламентът с приета на второ четене разпоредба от законопроекта за държавния бюджет за 2024. Това може да стане по цена, определена от независим оценител, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

За плащанията по придобиването на вземанията МС ще извършва промени по бюджета на Министерството на енергетиката по реда на Закона за публичните финанси, гласуваха депутатите.

„Това, че Министерският съвет ще придобие задължения към БЕХ, не означава, че ще придобие контрола над холдинга“, посочи министърът на финансите Асен Василев.

Народните представители решиха размера на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас за учебната 2024-2025г. да е 300 лв. Освен това се прие децата в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище да получат еднократна помощ в размер на 300 лв. за 2024-2025 г.

През 2024 размерът на месечните помощи за отглеждане на дете за семейство с 1 дете ще е 50 лв., за 2 деца – 110, а за три деца – 165 лева.

Не беше подкрепено предложението на БСП детските надбавки да се увеличат с 10% заради инфлацията.

375 лв. е еднократната помощ за раждане на първо дете, 900 лв.- за второ.

8 лв. остава субсидията за един получен действителен глас на изборите, не беше прието предложението на ИТН тя да е 1 лв.

Народните представители приеха МС, по предложение на министъра на здравеопазването организира възлагането за изграждане на „Национална многопрофилна детска болница“ в София след създаване на необходимите условия и предпоставки за това.

Народното събрание въведе компенсация за цената на електроенергията, заплащана от детските градини, училищата, храмове.

Отхвърлено беше предложението на левицата за увеличаване на сумата за размера на данъчно облекчение за отглеждане на деца, ползвано по Закона за данъците за физическите лица за 2024 г. При ползване на данъчни облекчения за деца сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, е за едно, ненавършило пълнолетие, дете – шест хиляди лв. при две, ненавършили пълнолетие, деца – 12 хил. лв. При три и повече, ненавършили пълнолетие, деца – 18 хил. лв. Остава възможността данъчното облекчение да бъде ползвано авансово. При ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 12 хил. лв.

Депутатите приеха договорите по обществени поръчки със строителни фирми да могат да се индексират в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги. Това е записано в преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет за следващата година. Общото увеличение е ограничено до 50 % по основния договор или рамково споразумение.

Приети бяха и по-високи такси за хазартния бизнес, както и нова методика за изчисляването им.  Преди дни финансовият министър Асен Василев заяви, че очаква от тази мярка да попълни бюджета с 200 млн. лева.

Депутатите приеха и предложението на депутата от ПП-ДБ Венко Сабрутев ако хазартния бранш не подава декларацията си на време да дължи имуществена санкция в размер от 5 000лв. до 10 000 лв.

И още – одобрено беше предложението за създаване на Фонд „Стамболов“, с който да се финансират магистрите ни в чужбина в размер на 5 млн.лв. Идеята на Фонда е да осигури безлихвен кредит на студентите ни, които заминават да учат магистратура в чужбина като в последствие те трябва да го изплатят, работейки в България.

Народните представители приеха над 1500 инвестиционни проекта на общините за финансиране от бюджета за следващата година. Те бяха подадени от 265 общини в страната и се предвижда.

Фондът, който е предвиден за реализацията на тези проекти е на стойност над 1 млрд. лв. Това се случва за първи път, като в план-сметката влиза програмата за финансиране на инвестиционни проекти на 265-те общини. Броят на проектите, които всяка община може да заяви за финансиране със средства от Националната инвестиционна програма, няма да бъде ограничен. В зависимост от категорията на общината са определени максимални прагове на стойностите, в рамките на които следва да са проектите за съответните общини: за общини с категория 1 – до 50 млн. лв.; за общини с категория 2 – до 30 млн. лв.; за общини с категория 3 – до 15 млн. лв.; за общини с категория 4 – до 10 млн. лв. и за общини с категория 5 – до 6 млн. лв.

За общините с население по данни на НСИ над 180 000 души общата стойност на проектите ще е до 100 млн. лв.