Ако нормативната рамка не се преразгледа, ще има още бягства, прогнозира главният прокурор
Всяко бягство е отклонение, всяко отклонение е бягство.
Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира вчерашното настояване от страна на Министерство на правосъдието, че затворникът Борис Иванов не е избягал, а се е отклонил. Припомняме, затворникът и до този момент се издирва без резултат.
Пред журналисти в Народното събрание Цацаров посочи, че Наказателният кодекс използва термина „затворник, който избяга“.
„Проблемът не е в терминологията, проблемът е в нещо съвсем друго“, обясни главният прокурор и заяви, че в конкретния случай при присъда от 13 години за грабеж и изнасилване, остатъкът от наказанието е близо 5 години.
Затова и въпросът е за режима на лишения от свобода, статута на конкретния лишен от свобода и причините поради, които той работи съвсем свободно и без какъвто и да е надзор на външен обект.
Главният прокурор допълни и още една страна на проблема – положението в местата за лишаване от свобода. Цацаров припомни, че от близо година и половина ГД „Изпълнения на наказанията“ няма постоянно ръководство.
„Това при всички случаи се отразява върху начина, по който се осъществява работата на дирекцията.“
Към този проблем трябва да се прибавят и социалните проблеми на надзирателския състав, техните искания, както и режима в затворите, включително действащите нормативни актове. Затова и тук, според Сотир Цацаров, не става дума да се оправдаем един или друг министър.
Каквото и да е ръководството, при тези условия, при тази нормативна база такива ситуации ще се повтарят, обясни Сотир Цацаров. Затова и мнението на главния прокурор е, че трябва да се проведе сериозна дискусия.
Според Цацаров обаче системата има нужда от ред: „Ред – не реформа. Ако ще правим поредната реформа – тя ще премине в дискусии, планове, пътни карти“, коментира той и обясни, че ред означава промени в нормативните актове относно режима, въвеждане на ограничения за преминаване от по-тежък в по-лек режим.
Това трябва да да става само при добро поведение и доказателства, и то реални, че има превъзпитание. Според Цацаров трябва да има ограничаване на възможностите за работа на такъв тип лица на външни обекти и дори да се въведат отличително облекло и знаци на лишените от свобода.
В рамките на месец тези нормативи могат да се преразгледат.
Ако нормативната рамка не се преразгледа, случаите на бягство от затворите ще се повтарят, е прогнозата на обвинител №1.
Но обществото трябва да каже дали е готово да приеме ред в местата за лишаване от свобода.
Сотир Цацаров говори и за недостига на средства в системата, които водят до това, че част от предметите от жизнена необходимост за затворниците, се доставят отвън. Това ражда, по думите му, затворническа аристокрация, която определя реда в затвора.
ГД „Изпълнения на наказанията“ не разполага с каквато и да е система за осъществяване на контрол, обясни Цацаров, а оперативният надзор в местата за лишаване от свобода се осъществява от служби на МВР, които са аташирани към всеки конкретен затвор.
Задайте си въпроса какъв е интересът надзорно охранителния състав, както и на затворническата общност да сътрудничи със служители на МВР, които са в система, вън от местата за лишаване от свобода, допълни главният прокурор.
Цацаров изтъкна още, че трудът от затворниците не се полага организирано, а всеки затвор сключва договор с определени външни потребители на работна сила.
Има места за лишаване от свобода, в които затворникът излиза, отива на работа на място, в което огромна въпросителна е дали въобще работи и всъщност пребивава в затворническото общежитие само вечер.
Като прибавим, че в затворническите общежития за 50 лишени от свобода отговоря един надзирател, като затвори, в които за около 520 лишени от свобода отговаря нощна смяна от 18 до 20 надзиратели – картината е: системата е на ръба.
