Бойко Рашков може да открие всяка грешка навсякъде, но не и у себе си и в близкия си кръг
„Труд“
Следовател, ловец, бонвиван с излъчване на македонски войвода и враг на всички главни прокурори след мандата на Иван Татарчев. Така най-кратко може да бъде описана новата звезда на служебния кабинет – министърът на вътрешните работи и силов вицепремиер Бойко Рашков. Той може да открие всяка грешка навсякъде, но не и в себе си и в близкия си кръг.
Неговите бомбастични изявления във всички посоки фокусират медийното внимание. Новото поколение журналисти са забравили, че преди 20 г. Рашков ползваше точно същия инструментариум. Всеизвестно е, че през декември 1998 г. Рашков е избран за главен прокурор, но президентът Петър Стоянов не подписва указа му и първообразите на сегашната градска десница – ОДС тогава, избират чрез смяна на Висшия съдебен съвет техния заместник правосъден министър Никола Филчев.
Това ожесточава Рашков, но не му пречи да работи като подчинен на Филчев, а две десетилетия по-късно те съвсем мирно преподават в Юридическия факултет на УНСС. В общественото съзнание обаче е останало мнението, че добрият Рашков самоотвержено бори всевластния Филчев. Битка наистина има, но тя е на административното поле и няма нищо общо с борбата с престъпността, нито с корупцията.
Всъщност, докато претендира, че се бори за мястото и правата на следователите, Рашков преимуществено се грижи за себе си – на първо място намира пристан в червените депутатски листи, които искат да имат „свое“ острие срещу синия главен прокурор Филчев. По времето на тези котерийни битки процъфтяват бизнесите на Иво Недялков, Соломон Анжел, Майкъл Капустин, Христо Александров, фалират банки, мутренски бригади се стрелят по улиците, но това ни най-малко не смущава кариерния устрем на Рашков.
Мрачен щрих в неговата кариера е разследването на убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. Тогава наяве излизат връзки, които не са изследвани докрай и до днес. Особено спорна е връзката на Рашков с Райко Петров, зърнопроизводител, приближен до Румен Спасов.
Последният е считан за идеолог на разстрела на българския премиер и дълго време е изгнаник в ЮАР (младите хора може би не знаят, но през 90-те години и началото на 21 век ЮАР беше за „бизнесмените“ това, което е Дубай за съвременните им побратими и наследници).
“Според докладната записка на вътрешното ведомство в хода на оперативно-издирвателната и следствената дейност срещу главния заподозрян по делото „Луканов“ – Райко Петров, безспорно са установени факти и обстоятелства за трайни, действени и нерегламентирани контакти между него и директора на националното следствие Бойко Рашков. Първият нерегламентиран контакт с обвиняемия е направен чрез съпругата на Рашков в родното й село Ново Оряхово чрез нейния баща, който бил бивш кмет на селото. МВР твърди, че Петров е закупил чрез тъста на Рашков част от курортния комплекс Шкорпиловци. Оттам тръгвали нерегламентираните връзки между следствения шеф и обвиняемия.“ (26 юни 1999 г., „Добрия, лошия и Бойко Рашков“, в. Капитал)
През 2001 г. Рашков намира пристан в парламента, избран като депутат от гражданската квота на левицата. Това му дава основание да припомня, че не е партиец, че е заслужил също колкото неговата колега от същата гражданска квота – Весела Лечева, но по-важното е, че му осигурява мястото на заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента, където трайно започва другаруването му с Татяна Дончева.
Парламентарният престой на бившия шеф на следствието може да се сметне за успешен единствено по отношение на дискретното му приятелство с Татяна Дончева и Атанас Атанасов.
Той не успява да се върне на старата си длъжност, защото парламентът гласува трансформиране на службата, а съдебните кадровици избират Ангел Александров за директор на Националното следствие. Той предлага за свой заместник Бойко Рашков, но Висшият съдебен съвет го отхвърля. Александров все пак приютява предшественика си като шеф на отдел в НСлС. Скандалите със специални разузнавателни средства обаче явно следват професионалния път на Рашков, защото през 2007 г. гръмва аферата, в която са намесени имената на Ангел Александров, Корнелия Нинова, Татяна Шарланджиева, Зоя Иванова, Румен Овчаров и шефа на „Топлофикация“ Валентин Димитров.
През 2008 г. Рашков е заместник в екипа на правосъдния министър Миглена Тачева. Престоят му в изпълнителната власт отново е свързан със скандали с подслушване и използване на специални разузнавателни средства. Това е времето на създаването на ДАНС и противоборствата с тогавашния вътрешен министър Румен Петков. По повод публичността на чувствителна информация, от която става ясно, че в МВР се извършват нарушения, Рашков заявява по време на семинар в Пампорово за промени в Наказателно-процесуалния кодекс: „Специалните разузнавателни средства трябва да са секретни и тайни, докато се изпълнят и прилагат, но когато се превърнат в доказателствен материал по дело, вече не би трябвало да представляват тайна за обществото, коментира заместник-министърът на правосъдието Бойко Рашков на семинар в Пампорово.
Рашков коментира, че ограничаването на публичността по подобни дела, по които има доказателства, придобити чрез подслушване или видеонаблюдение, е абсолютно излишно. Според него разрешаването и използването на специални разузнавателни средства е специфична дейност, която има нужда от строг контрол и от гаранции срещу нарушаването на човешките права. Трябва да има орган, встрани от МВР и ДАНС, който непрекъснато да следи тази дейност. След като тя е тайна и невидима по необходимост, тя трябва да има строг контрол, допълни Бойко Рашков.“
Съсредоточен в регламента за използване на СРС, Рашков допуска безобразия в ръководения от него ресор – затворите. През ноември 2008 г. осъденият на лишаване от свобода Димитър Желязков-Митьо Очите се забавлява в дискотека. Случаят предизвиква проверка от правосъдния министър, а Рашков излиза със становище, че предложените дисциплинарни наказания не съответстват на извършените нарушения.
Така или иначе, обичащият да се величае като „топследовател“ подготвя следващата си позиция, към която апетитът му се е отворил още по време на престоя му в Народното събрание – председател на Бюрото за контрол на СРС. Любопитното в случая е, че също както с избора му на главен прокурор, Рашков е избран да оглави бюрото през 2009 г., но новата власт в лицето на ГЕРБ закрива органа и той не успява да встъпи в длъжност. През 2013 г. обаче усилията му се увенчават с успех. Мимикриращият бунтар най-после може да осъществява контрол, без да носи отговорност. Най-яркият момент от поредния пост в биографията му е разпрата с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Обвиненията на Рашков към ръководствата на прокуратурата и ДАНС за това, че злоупотребяват със специални разузнавателни средства, не са подкрепени с доказателства и остават в публичното пространство като опит за безрезултатен скандал.
След като не е преизбран за нов мандат, Рашков коментира ситуацията така: „Бюрoтo зa кoнтрoл нa CРC e фacaдa бeз кaпaцитeт. Избoрът нa нoв cъcтaв бeшe извършeн въз ocнoвa нa нeпрoзрaчни пaртийни дoгoвoрки“. Две години след това прозрение, той е избран за силов вицепремиер и вътрешен министър напълно прозрачно, явно според своите си критерии. Напълно прозрачно и обществено приемливо той избира и екипа си.
В целия контекст на биографията му, звучат особено думите, казани от Бойко Рашков пред БНР на 18 май т. г. „Аз съм главното действащо лице и ще направя всичко по силите ми.“ Звучи като пророчество от таран. Таранът, който няма да унищожи олигархията. Просто ще я обнови.
/със съкращения/
